Глашатаите още вечерта бяха оповестили присъдата по всички краища на града… „въртени на колело, живи одрани, кастрирани, обезглавени…“ Обстоятелството, че осъдените бяха млади, че бяха благородници и богати, и главно, че престъплението им представляваше скандална любовна история в кралското семейство, възбуждаше любопитството и въображението на хората.
Ешафодът беше построен през нощта. Издигаше се на около два метра над земята и върху него бяха закрепени две хоризонтално поставени колела и един дъбов пън. Отзад се извишаваше бесилката.
Същите палачи, които бяха изтезавали братята, сега в червени дрехи и червени шапчици, изкачиха малката стълбичка към площадката. Двама помощници вървяха след тях, носейки сандъчетата с инструментите. Един от палачите завъртя колелата и те изскърцаха. Тълпата почна да се смее, както при номер на фокусник. Подхвърляха си закачки, мушкаха се с лакти; една кана вино мина от ръка на ръка и стигна до палачите. Те пиха и тълпата изръкопляска.
Когато каруцата с братята д’Оне, обградена със стрелци, се зададе, надигна се голяма глъчка, която се засилваше с приближаването на осъдените. Нито Готие, нито Филип помръдваха. Бяха привързани за каруцата, защото иначе не биха били в състояние да стоят прави. На коланите им върху скъсаните панталони блестяха скъпоценните кесии.
Придружаваше ги един свещеник, дошъл да изслуша измънканата неясно изповед и техните последни желания. Изнурени, треперещи, зашеметени, те, изглежда, не можеха вече да осъзнаят какво става. Помощник-палачите ги изкачиха на площадката и ги съблякоха. Като ги видя голи в ръцете на палачите, тълпата изпадна в транс и нададе рев. Чуваха се подигравки и неприлични думи. Двамата братя бяха сложени върху колелата и завързани с лице към небето. След това зачакаха.
Измина доста време така. Единият от палачите беше седнал върху пъна, другият опитваше с палец острието на брадвата. Тълпата проявяваше нетърпение, задаваше въпроси, започваше да се вълнува.
Изведнаж стана ясно защо е това чакане. Три каруци с вдигнати наполовина черни чергила се зададоха от края на главната улица. За да се постигне крайно изтъняване на наказанието, Ногаре, със съгласието на краля, беше заповядал принцесите да присъствуват на наказанието.
Вниманието на зрителите се раздвои между двамата осъдени, проснати голи под небето, и затворничките-принцеси с бръснати глави. Станаха няколко масови втурвалия, които стрелците трябваше да обуздават.
Като видя ешафода, Бланш загуби съзнание. Жана се беше вкопчила в ритлите на колата и крещеше на тълпата:
— Кажете на съпруга ми, кажете на монсеньор Филип, че съм невинна!
До този момент тя се държеше, но силата й се изчерпи. Зяпльовците се смееха и я сочеха с пръст, сякаш беше някакъв звяр в клетка, махленките я хулеха.
Единствена Маргьорит Бургундска имаше смелост да гледа и застаналите по-наблизо се питаха дали не чувствува някакво жестоко, ужасно удоволствие, като гледа изложен пред очите на всички мъжа, комуто предстоеше да умре, защото беше я притежавал. Когато палачите вдигнаха големите чукове, за да строшат костите на осъдените, тя изрева: „Филип!“, но в гласа й съвсем нямаше страдание.
Нещо изхрущя и за братята д’Оне небето угасна. Най-напред строшиха краката им в пищялките и в бедрата, после палачите завъртяха колелата до половина и счупиха ръцете под и над лактите. Спиците и главините на колелата глухо кънтяха от ударите и дървото хрущеше, както хрущяха костите.
След това палачите, изпълнявайки наказанията по предписания ред, взеха железни инструменти с куки и одраха на големи парцали кожата на двете тела. Кръвта пръскаше и обливаше площадката, та единият от палачите трябваше да си обърше очите. Този вид наказание доказваше, че червеният цвят на дрехите на палачите отговаря на една необходимост. „… въртени на колело, живи одрани, кастрирани, обезглавени“. Ако все още беше останала искрица живот у двамата братя д’Оне, то всякакво усещане, всякакво съзнание беше вече изчезнало.
Когато палачите поеха от помощниците си дългите касапски ножове и кастрираха виновните любовници, вълна на истерия повлече присъствуващите. Блъскаха се, за да видят по-добре, жени крещяха на мъжете си.
— И на теб ти се пада същото, дърти развратнико!
— Виждаш ли какво те чака, ако ми погодиш такъв номер?