Ако лицето му не се загрозяваше навремени от един нервен тик, той не би бил лишен от известна сурова привлекателност. В погледа му имаше огън и страст. Докато опипваше трескаво Беатрис, без да среща от нейна страна съпротива, тя все така невъзмутимо му каза:
— Сигурно си доволен… Папата е умрял…
— Да! Да! — отвърна Еврар злорадо. — Лекарите му дали да гълта стрити изумруди. Хубаво средство за изпокъсване на червата. Които и да са, тези лечители са мои приятели. Проклятието на магистър Жак започва да се сбъдва. Единият вече пукна. Божията ръка удря бързо, когато човешката помага.
— И дяволската също — рече Беатрис усмихнато. Той беше повдигнал полата й, без тя ни най-малко да се възпротиви, и с лепкави от восък пръсти милваше красивото твърдо бедро, гладко и топло.
— Искаш ли да му помогнеш да удари още веднаж? — попита тя.
— Кого?
— Най-върлия ти враг… който ти строши крака…
— Ногаре… — промълви Еврар.
Той се отдръпна малко назад и лицето му се сгърчи на три пъти от нервния тик. Сега пък тя се доближи.
— Можеш да си отмъстиш… ако желаеш… Нали вие му доставяте осветление? Продавате му свещи.
— Да — рече той.
— Какви?
— Дълги свещи от бял восък със специално обработен фитил, които дават малко пушек. За двореца си употребява големи жълти вощеници, тях купува от другаде. А тия, тъй наречените законоведски свещи, употребява само когато пише в кабинета си, и изгаря по две дузини на седмица.
— Сигурен ли си?
— Вратарят му идва да ги взема на гроси. И той посочи един шкаф.
— Следващата му доставка е вече приготвена, до нея е доставката за Марини, а тази е за Майяр, кралския секретар. С това те осветляват всички престъпления, които се раждат в мозъците им. Бих желал да мога да изплюя отгоре им дяволска отрова.
Беатрис продължаваше да се усмихва.
— Мога да ти дам равностойно нещо… — рече тя. — Зная средство да се отрови една свещ.
— Възможно ли е?
— Който диша пламъка на такава свещ в продължение на един час, никога вече не ще види друг пламък… освен адския. Това средство не оставя диря и срещу него няма лек.
— Откъде го знаеш?
— Е, то си е моя работа… — Беатрис вдигна рамене и сведе клепки. — Един прах… стига да го смесиш с восъка…
— А защо искаш да убиеш Ногаре? — попита Еврар. Все така кършейки рамене, сякаш кокетираше, тя отговори:
— Може би защото и други като теб искат да си отмъ — стят. Ти не рискуваш нищо…
Еврар размисли малко. Погледът му ставаше по-остър, по-блестящ.
— Тогава да не губим време — разбърза се той. — Не е чудно да замина скоро, но ти не казвай никому. Племенникът на великия магистър, месир Жан дьо Лонгви, започна да ни събира. Той също се е заклел да отмъсти за месир дьо Моле. Ние не всички сме мъртви, макар че лукавият е влязъл в нас. Онзи ден дойде един от бившите ми братя, Жан дьо Пре, който ми донесе поръчение да бъда готов да тръгна за Лангр. Хубаво би било да отнеса в дар на месир дьо Лонгви душата на Ногаре. Кога ще мога да получа тоя прах?
— У мен е… — рече спокойно Беатрис, като отваряше кесията си.
Подаде на Еврар едно пликче, което той отвори предпазливо. Съдържанието му се състоеше от два вида прах, недобре размесени — единият сив, другият белезникав на кристалчета.
— Това е пепел — посочи Еврар сивия прах.
— Да… пепел от езика на човек, погубен от Ногаре. Изсуших го във фурна посред нощ… Служи за повикване на дявола.
После, показвайки белия прах:
— А това е отрова от змията на фараона35. Убива само при горене.
— И казваш, че ако и двата праха се поставят в свещ… Беатрис кимна уверено. Еврар се колебаеше, поглеждаше ту пликчето, ту Беатрис.
— Само че трябва да го направиш пред мен — предупреди тя.
Бившият тамплиер отиде да донесе мангал и раздуха въглените му. После извади една свещ от приготвените за пазителя на печата, постави я в калъп и я тури на огъня да се размекне. След това я разцепи с нож на дължина и изсипа съдържанието на плика.
35
Така обозначената отрова вероятно е била живачен сулфацианид. Тази сол дава при горене сярна киселина, живачни пари и цианохидратни съединения, които могат да предизвикат същевременно цианохидратно и живачно отравяне. Впрочем всички тези средновековни отрови са били изготвяни на базата на живака, вещество, ползуващо се с голямо внимание от страна на алхимиците.