Беатрис обикаляше около него и мърмореше заклинания, в които три пъти се повтори името Гийом. Калъпът бе поставен отново на огъня, след това охладен в легенче с вода. Споената отново свещ по нищо не, издаваше извършената операция.
— За човек, свикнал да си служи най-вече с меч, работата не е лошо извършена — рече Еврар с жесток и самодоволен израз на лицето.
И той сложи свещта там, откъдето беше я взел, като добави:
— Нека бъде добър вестител на вечността.
Отровната свещ в пакета не се отличаваше от другите. Сега тя беше като най-голямата печалба в някаква адска лотария. Кой ли ден слугата, натоварен да зарежда свещниците на пазителя на печата, ще я изтегли? Беатрис тихо се засмя. Но Еврар вече се обърна към нея и я прегърна с две ръце.
— Може би се виждаме за последен път.
— Може би да… може би не… — отвърна тя. Той я повлече към одъра.
— Какво правеше… когато беше тамплиер… за да останеш целомъдрен? — попита тя.
— Никога не съм можал да бъда — отговори той глухо.
Тогава хубавата Беатрис вдигна поглед към гредите, на които висяха черковни свещи, и се отдаде на илюзията, че я обладава дяволът. Впрочем Еврар не беше ли също куц?
II
СЪДЪТ НА СЕНКИТЕ
Всяка нощ месир дьо Ногаре, рицар, легист и пазител на печата, работеше до късно в кабинета си, както бе правил това цял живот. И всяка сутрин графиня д’Артоа узнаваше, че нейният враг видимо се радва на отлично здраве и с папки под мишница бодро крачи към кралския дворец. Тогава графинята отправяше тежък поглед кьм придворната си дама.
— Търпение, госпожо… Една гроса, това прави дванадесет дузини. По две дузини на седмица…
Но Мао не се отличаваше с търпение и започна да си съставя твърде лошо мнение за смъртоносните свойства на фараонската змийска отрова. Откъде да знае дали отровната свещ е отишла по предназначението си, дали не е била разменена или сбъркана и дали някой прислужник не е изтървал точно тази свещ. За да бъде човек сигурен, трябва лично да я е поставил в свещника.
— Езикът не може да се измами, госпожо… — уверяваше Беатрис.
Мао не вярваше много-много на магията.
— Скъпо платени машинации — нищожни резултати! Преди всичко добрата отрова се приема през устата, а не чрез пушек — заявяваше тя.
Обаче когато вечер Беатрис й донасяше свещника, тя винаги питаше с известно безпокойство:
— Да не би да са свещите на легиста?
— Разбира се, не, госпожо… — отвръщаше Беатрис. И все пак една сутрин кьм края на май Ногаре противно на навиците си закъсня за съвета; влезе в залата, когато кралят беше вече седнал. Поклоня се ниско и се извини, но като се наведе, зави му се свят и бе принуден да се улови за масата.
Най-спешният въпрос беше изборът на нов папа.
От четири седмици папският престол беше вакантен и кардиналите, събрани съгласно последните нареждания на Климент V на конклав в Карпантрас, водеха борба, която нямаше изгледи да свърши скоро.
Позицията и желанието на френския крал бяха добре известни. Филип Хубави искаше седалището на папата да остане в Авиньон, където бе го настанил, да му е под ръка; искаше папата по възможност да бъде французин; искаше огромната политическа организация, каквато представляваше църквата, да не разиграва кралството, както често беше правила.
Двадесет и тримата кардинали, събрани в Карпантрас, дошли отвред — от Италия, Франция, Испания, Сицилия, Германия бяха се разделили почти на толкова лагери, колкото бяха на брой.
Теологически спорове, съперничества, семейни вражди подхранваха борбите им. Особено между италианските кардинали, между семействата Каетани, Колона и Орсини, съществуваше непримирима омраза.
— Тези осем италиански кардинали — каза Марини — са съгласни помежду си само в едно — да върнат папското седалище в Рим. За щастие не са съгласни по отношение на кандидата.
— С време и това съгласие може да се постигне — забеляза монсеньор дьо Валоа.
— Ето защо не бива да им се дава време — отвърна Марини.
В този момент Ногаре почувствува гадене, което притисна стомаха му и затрудни дишането му. Поиска да се изправя на стола и усети, че трудно управлява мускулите си. После неразположението му изчезна, той пое дълбоко въздух и избърса челото си.
— Рим е градът на папите за всички християни — рече Шарл дьо Валоа. — Центърът на света е в Рим.