— Това несъмнено допада на италианците, но не и на френския крал — забеляза Марини.
— Вие не можете все пак да поправите стореното от вековете, месир Ангьоран, и да попречите престолът на свети Петър да бъде там, където той го е поставил.
— Но и да иска, папата не би могъл да остане в Рим! — извика Марини. — Ще бъде принуден да бяга от политическите фракции, които разкъсват страната, и да се крие в някой замък под закрилата на войски, които не му принадлежат. Много по-защитен е от нашата здрава крепост Вилньоф на отсрещния бряг на Рона.
— Папата ще остане на местожителство в Авиньон — рече кралят.
— Познавам добре Франческо Каетани — подзе отново Шарл дьо Валоа. — Много образован и много достоен човек, комуто бих могъл да влияя.
— Не желая тоя Каетани — възрази кралят. — Той е от рода на Бонифаций и ще подхване пак заблужденията по грамотата Unam Sanctam36.
Филип дьо Поатие наклони напред дългия си торс в знак, че подкрепя напълно своя баща.
— Мисля — рече той, — че в тая работа има твърде много сплетни и те взаимно се унищожават. Наша задача е да проявим най-голяма издръжливост и най-голяма твърдост. След минутно мълчание Филип Хубави се обърна към Ногаре. Пазителят на печата беше съвсем пребледнял дишаше тежко.
— Вашият съвет, Ногаре?
— Да… господарю — избъбра той с усилие и с трепе реща ръка потърка челото си. — Моля да ме извините… тази ужасна горещина…
— Но съвсем не е горещо! — учуди се Юг дьо Бувил. С глас, който сякаш идеше отдалеч, Ногаре едва можа да произнесе:
— Интересите на кралството и на вярата налагат да се действува в този смисъл.
И млъкна. Всички се учудиха, че говори толкова малко, и то само за да изкаже една съвсем мъглява мисъл.
— Вашият съвет, Марини?
— Бих предложил, господарю, да използуваме пренасянето тленните останки на папа Климент в Аквитания съгласно изказаното от него желание и да отидем да попритиснем малко конклава. Месир дьо Ногаре би могъл да бъде натоварен с тая благочестива мисия, като бъде снабден с необходимите пълномощия, придружен от внушителен ескорт, въоръжен както подобава. Ескортът ще обезпечи пълномощията.
Шарл дьо Валоа извърна глава; не одобряваше употребата на сила.
— Ще се ускори ли разтрогването на моя брак? — попита Луи Наварски.
— Мълчете, Луи… — смъмра го кралят. — И за това имаме грижа.
— Да, господарю… — рече Ногаре, без дори да съзнава, че говори.
Гласът му беше дебел и дрезгав. Съзнанието му се размътваше и пред очите му предметите се разкривяваха. Сводовете на залата сякаш ставаха високи като тия на „Сент Шапел“, после изведнаж се спуснаха и ставаха ниски като подземните помещения, където имаше навик да разпитва затворниците.
— Какво става? — попита той и се опита да разкопчае дрехата си.
После внезапно се свлече, коленете му се свиха до корема, главата увисна и ръцете се впиха в гърдите. Кралят скочи, скочиха и всички присъствуващи… Ногаре издаде задавен вик, повърна и се строполи на земята.
Заведе го в дома му Юг дьо Бувил, главният шамбелан, и кралските лекари незабавно се отправиха за там. Съветваха се дълго. Какво докладваха на краля, не се узна. Но из двора и из целия град заговориха за някаква непозната болест. Отрова? Твърдеше се, че са опитвали най-силните противоотрови.
Държавните работи останаха през този ден в застой.
Когато научи новината, графиня Мао каза само: „Добре, значи, си плаща.“И седна на трапезата. Обаче обеща на Беатрис, ако пазителят на печата умре, да й подари пълно официално облекло, сиреч шестте парчета: риза, долна фуста, рокля, безръкавник, манто и качулка — всичко от най-фина материя, и в добавък една хубава кесия, закачена на колана.
И действително Ногаре плащаше. От няколко часа вече не познаваше никого. Лежеше в леглото си, разтърсван от спазми, и храчеше кръв. Нямаше сили дори да се наведе над легена и кръвта се стичаше от устата му по дебело сгънат чаршаф, който един слуга от време на време сменяше.
Стаята беше пълна с хора, Приятели и слуги се редуваха край болния. В един ъгъл, сбрани накуп лукаво си шушнеха неколцина роднини и изчисляваха плячката от мебелировката. Ногаре ги различаваше само като неясни сенки, блуждаещи някъде много далеч, без цел и без причина. Други видения, зрими само от него, връхлетяваха върху му.
Енорийският свещеник, дошъл да го изповяда, чу само хъркания и неразбираеми думи.
— Назад! Назад! — изрева той ужасено, когато го миропомазваха.
Лекарите се спуснаха. Ногаре, обезумял, с изкривени очи, се гърчеше в постелята и отблъскваше призраци… Беше изпаднал в ужас.
36
Филип Хубави може да се смята за първи галикански крал, т.е. независим от Римската църква. Бонифаций VIII обяви с вулата „Unam sanctam“… „…че всяко човешко създание е подчинено на Римския първосвещеник и че това подчинение е условие за спасението на душата му“. Филип Хубави непрекъснато се е борил за независимостта на гражданската власт по светски въпроси. Брат му Шарл, обратното, бил решителен привърженик на папските схващания.