— Горя — рече още той.
После прозорците побледняха под плахата светлина на зората, а на отсрещния бряг на Сена се раздаде нежният звън на една камбана. В преддверието прислужниците се раздвижиха. Един от тях, влачейки крака, влезе да отвори прозорец. Из Париж се носеше мирис на пролет и на листа. Градът се пробуждаше с неясен глъч.
Ногаре беше умрял и тънка струйка кръв съхнеше под ноздрите му. Доминиканецът каза:
— Господ го прибра!
III
ДОКУМЕНТИТЕ НА ЕДНО ЦАРУВАНЕ
Един час след като Ногаре предаде богу дух, месир Ален дьо Парей, придружен от кралския секретар Майяр, дойде да изземе всички документи, книжа и преписки, намиращи се в жилището на пазителя на печата.
После самият крал направи последно посещение на своя министър. Пред покойника той остана съвсем кратко време. Бледите му очи се втренчиха в мъртвия, без да мигат, сякаш му задаваше обичайния си въпрос: „Вашият съвет, Ногаре?“И като да остана разочарован, че не получава отговор.
Тази сутрин Филип Хубави не направи всекидневната си разходка из улиците и пазарищата. Завърна се направо в двореца и с помощта на Майяр започна да преглежда папките на Ногаре, оставени в кабинета му.
След малко при краля пристигна Ангьоран дьо Марини. Кралят и неговият съуправител се спогледаха, секретарят излезе.
— Папата след месец… а още след месец Ногаре… — каза кралят.
В начина, по който произнесе тези думи, личеше тревога, едва ли не отчаяние. Марини седна на посочения му стол. Помълча, после каза:
— Разбира се, това са странни съвпадения, сир. Но такива неща вероятно се случват всеки ден и ние не им се учудваме, понеже не ги знаем.
— Остаряваме, Ангьоран, и това е вече достатъчно проклятие.
Той беше на четиридесет и шест, а Марини на четиридесет и девет години. По онова време малцина достигаха петдесетте.
— Всичко това трябва да се разпредели. — Кралят посочи папките.
И те се заловиха за работа. Една част от книжата щеше да се постави в архивите на кралството, които се помещаваха в самия дворец37. Други, засягащи текущи въпроси, щяха да се пазят у Марини или да се предадат на легисти, а трети от предпазливост щяха да идат в огъня.
В кабинета цареше тишина, слабо-нарушавана от далечните провиквания на продавачите и глухата глъчка на Париж.
Кралят се наведе над разтворените книжа. Тук беше цялото негово Царуване, виждаше пред себе си двадесет и деветте години, през които бе ръководил съдбата на милиони хора и налагал влиянието си над цяла Европа. И ненадейно цялата тази поредица от събития, от проблеми, конфликти, решения му се стори чужда на соб-ствения му живот, на собствената му съдба. Неговият дневен труд и неговите нощни тревоги му се показаха в друга светлина, защото внезапно откри какво мислеха и пишеха другите за него. Погледна сам себе си отвън. Ногаре беше запазил писмата на разни посланици, протоколи от разпити, полицейски доклади. Всичко това рисуваше един портрет на краля, в който той не можеше да се познае, образ на далечен човек, суров, нехаен към хорските мъки, някаква отвлечена фигура, въплъщаваща властта и чужда на себеподобните си. Той прочете с крайно учудване две изречения на Бернар дьо Сесе, епископа, който стоеше на дъното на конфликта му с Бонифаций VIII. „Може да е най-красивият човек на света, но знае само да гледа хората и да мълчи. Не е нито човек, нито звяр, това е статуя.“ Прочете също и думите на друг свидетел на своето царуване: „Нищо не може да го огъне, той е железен крал.“ — Железен крал — прошепна Филип Хубави. — Така добре ли съм съумял да прикрия слабостите си? Колко зле ни познават другите и колко неправилно ще съдят за мен!
Натъкна се също на едно име, което му припомни необикновеното послание, получено в началото на неговото царуване. Рабан Комас, китайски несториански38 епископ, беше дошел да му предложи от името на великия персийски хан, потомък на Чингиз хан, съюз, армия от сто хиляди души и война с турците.
Филип Хубави тогава беше на двадесет години. Каква — по-опияняваща перспектива за един млад човек от тази — кръстоносен поход с участието на Европа и Азия, какво начинание, достойно за Александър Велики! В този ден обаче той бе избрал друг път: стига вече кръстоносни походи, стига военни авантюри! Бе решил да насочи усилията си към Франция и към мира. Прав ли е бил? Какъв щеше да бъде животът му и каква империя би основал, ако бе приел съюз с персийския хан? За миг помечта за онова гигантско освобождаване на християнски земи, което би осигурило славата му през вековете… Но нали Луи VII и Луи Свети бяха преследвали същите мечти, превърнали се в погроми?
37
През времето на Филип Хубави архивите са били сравнително нова институция. Тя е била създадена едва от Луи Свети, който е поискал да се групират и класират всички документи, отнасящи се до правото и обичаите във Франция. Дотогава документите са се съхранявали — доколкото въобще са се съхранявали — от благородниците и от общините. Кралят държал при себе си само договорите и документите, отнасящи се до имуществата на короната. При първите Капетини (крале от династията Капе) тези документи са били пазени в един фургон, който следвал краля при всичките му придвижвания.