— Защо е така тъмно? — попита кралят. — Нощ ли е още, не е ли съмнало?
Макар че беше посред пладне, една бързо настъпила неестествена, обезпокоителна тъмнина обгръщаше замъка. Оповестеното затъмнение, което беше започнало сега, стана пълно и покри със сянка цялото френско кралство.
— Връщам на дъщеря си Изабел — рече изведнаж кралят — пръстена, който ми бе подарила, оня с големия рубин, наречен „Черешата“.
Той замълча за миг, после попита отново:
— Пристигна ли Пиер дьо Латий?
Тъй като никой не отговори, кралят продължи:
— На него оставям хубавия си изумруд. Продължи да завещава на разни черкви, на Булонската света Богородица, тъй като дъщеря му се беше венчала в нея, на Сен-Мартен дьо Тур, на Сен-Дени златни лилии, като уточни „по хиляда ливри всяка“.
Брат Рено се наведе над него и му пошушна на ухото:
— Сир, не забравяйте нашия манастир в Поаси.
По хлътналото лице на Филип мина сянка на досада.
— Брат Рено — рече той, — на вашия манастир давам хубавата библия, в която саморъчно съм направил бележки. Ще ви бъде полезна, на вас и на всички изповедници на френските крале.
Великият инквизитор, макар и да очакваше повече, не издаде разочарованието си.
— На сестрите от Сен Доминик в Поаси завещавам големия кръст на тамплиерите. И сърцето ми да бъде отнесено там.
Кралят завърши списъка на даровете си. Майяр прочете на висок глас прибавката към завещанието. Когато стигна до последните думи — „от краля“, Валоа дръпна към себе си престолонаследника и като го стисна здраво за ръката, каза:
— Прибавете „и със съгласието на Наварския крал“. Филип Хубави кимна почти незабелязано глава в знак на примирено одобрение. Неговото царуване беше свършило. Стана нужда да му държат ръката, за да подпише пергамента. Той прошепна:
— Свърши ли се?
Не! Последният ден на един френски крал не беше още завършил.
— Ще трябва сега, сир, да прехвърлите кралското чудотворство — каза брат Рено.
Той покани присъствуващите да се оттеглят, за да може кралят да предаде на сина си тайнствено свързаната с кралската особа способност да лекува живеницата. Проснат на възглавниците, Филип IV Хубави изпъшка:
— Брат Рено, вижте колко струва светът! Ето краля на Франция!
В предсмъртния му час искаха от него още едно усилие — да предаде на наследника си способността, действителната или предполагаема, да облекчава едно невинно заболяване.
Филип Хубави не можа да каже молитвите и чудотворните заклинания — беше ги забравил. Това стори брат Рено. И Луи Наварски коленичи пред баща си, сложи неестествено топлите си ръце в застиналите ръце на краля и прие тайнственото наследство.
След този обред отново допуснаха придворните в стаята и брат Рено започна да чете молитвите на умиращите. Присъствуващите повтаряха след него и когато стигнаха до стиха „In manus tuas, Domine“… „B твоите ръце, господи, предавам духа си…“, една врата се отвори. Пристигна Пиер дьо Латий, приятелят на краля от детинство. Погледите се отправиха към него, докато устата продължаваха да шепнат.
— In manus tuas, Domine — каза епископ Пиер; присъединявайки се към другите.
Обърнаха се към леглото и молитвата заседна в гърлото им. Железният крал беше мъртъв.51 Брат Рено се доближи, за да му затвори очите. Но клепачите, които никога не мигаха, се вдигнаха от само себе си. На два пъти великият инквизитор се опита да ги затвори, но напразно. Стана нужда да превържат с кърпа погледа на този монарх, който влезе с отворени очи във вечността.
51
Според документите и докладите на посланиците, с които разполагаме, може да се заключи, че Филип Хубави е получил кръвоизлив в една немоторна зона на мозъка. Втори, смъртоносен удар е последвал на 26 или 27 ноември.