Бях предположила, че той беше един друг, по-млад и по-строен мъж със значка на ревера, и се изненадах да видя един стар едноок чичо с телосложението на президента Гроувър Кливланд, който стана от мястото си, за да положи клетва пред съда. Като казвам „стар“, имам предвид около четиресетгодишна възраст. Дъските на пода поскърцваха под тежестта му. Беше с черен костюм, потънал в прах, и когато седна на свидетелската скамейка, видях шерифската значка на ревера на жилетката му: малка сребърна звезда, затворена в кръг. И мустаците му бяха като на президента Кливланд.
Някой може да каже, че по онова време в страната имаше повече мъже, които приличаха на Кливланд, отколкото такива, които не приличат на него. Но това е положението, така изглеждаше човекът. Едно време Кливланд също е бил шериф. Той докара големи беди на страната по време на Голямата паника през ’93 година, но аз не се срамувам да призная, че моето семейство го подкрепяше и не се отрече от демократите нито веднъж, чак до президентските избори през ’28, когато гласуваха за Алфред Смит, и то не само заради неговия кандидат за вицепрезидент Джо Робинсън, който беше родом от щата Арканзас. Татко казваше, че единствените ни приятели след войната са останали демократите от ирландски произход в Ню Йорк. Ако беше на Тад Стивънс и републиканците, щяха да ни оставят да умрем от глад. Всичко това го пише в учебниците. А сега ще представя Петела, като използвам преписката от делото, и така ще върна историята си „обратно на релсите“.
Г-Н БАРЛОУ: Моля, кажете на съда името и длъжността си.
Г-Н КОГБЪРН: Рубен Дж. Когбърн. Аз съм шериф към федералното съдилище на САЩ за западната област на щата Арканзас, в юрисдикцията на което попада индианската територия.
Г-Н БАРЛОУ: От колко време заемате тази длъжност?
Г-Н КОГБЪРН: През март ще станат четири години.
Г-Н БАРЛОУ: И на втори ноември изпълнявахте служебните си задължения?
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър, точно така.
Г-Н БАРЛОУ: Случи ли се нещо необичайно на този ден?
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър.
Г-Н БАРЛОУ: Моля, опишете със собствени думи въпросната случка.
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър. Ами, малко след вечеря на този ден се бяхме отправили обратно към Форт Смит от земите на индианското племе крийк и бяхме стигнали на около четири мили западно от град Уебърс Фолс.
Г-Н БАРЛОУ: Един момент. Кой беше с Вас?
Г-Н КОГБЪРН: Бяхме аз и четирима други федерални шерифи. Карахме един фургон с арестанти обратно към Форт Смит. Общо седем задържани. На около четири мили западно от Уебърс Фолс ни настигна едно индианско момче на име Уил. Беше препускал толкова бързо, че конят му се беше запенил. Носеше новини. Каза ни, че сутринта е отишъл да занесе малко яйца на Том Пъстрата кратуна и жена му в къщата им на брега на река Кънейдиън. Когато пристигнал, открил жената на двора, простреляна в главата, а старецът бил вътре и лежал на пода с огнестрелна рана в гърдите.
Г-Н ГАУДИ: Възразявам.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Можете да свидетелствате само за това, което сте видели с очите си, господин Когбърн.
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър. Ами, двамата с шериф Потър оти-дохме с конете до къщата на Пъстрата кратуна, а фургонът трябваше да ни настигне по-късно. Шериф Шмит остана с фургона. Когато пристигнахме там, всичко беше точно така, както ни го беше представило момчето Уил. Жената лежеше мъртва на двора, на главата ѝ се бяха събрали мухи, а старецът беше вътре, гърдите му бяха разкъсани от изстрел на пушка със сачми и краката му бяха изгорени. Още беше жив, но едва-едва. През онази проклета дупка на гърдите му свиреше въздух, навън и навътре. Той ни каза, че около четири сутринта двамата синове на Уортън са пристигнали на коне, пияни...
Г-Н ГАУДИ: Възразявам.
Г-Н БАРЛОУ: Свидетелството се основава на предсмъртни думи, а не на обикновени слухове, Ваша чест.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Възражението се отхвърля. Продължавайте, господин Когбърн.
Г-Н КОГБЪРН: Той ни каза, че двамата синове на Уортън, които се казват Одъс и Си Си, са пристигнали на коне, пияни, и са го нападнали с ловна пушка с двойна цев, като са му казали: „Къде са парите, дъртако?“. Той не им казал, така че двамата запалили борини и ги завързали за стъпалата му и така той бил принуден да признае, че парите са в един буркан за сладко под един сив камък в ъгъла на опушвалната. Каза ни, че в него е имало над четиристотин долара книжни пари. Каза, че жена му през цялото това време не спряла да плаче и да ги моли за милост. Каза, че хукнала навън през вратата и Одъс изтичал след нея, за да я застреля. Каза, че когато самият той се надигнал от пода, където бил паднал, Одъс се обърнал и го застрелял и него. После двамата си тръгнали.