Г-Н БАРЛОУ: Какво се случи след това?
Г-Н КОГБЪРН: Той ни умря в ръцете. Отиде си от този свят, като изпитваше значителни мъки.
Г-Н БАРЛОУ: Имате предвид господин Пъстрата кратуна.
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър.
Г-Н БАРЛОУ: Какво направихте след това двамата с шериф Потър?
Г-Н КОГБЪРН: Отидохме до опушвалната и онзи камък беше преместен, а онзи буркан го нямаше.
Г-Н ГАУДИ: Възразявам.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Нека свидетелят да запази своите предположения за себе си.
Г-Н БАРЛОУ: Искате да кажете, че открихте в ъгъла на опушвалната един плосък сив камък, под който имаше изкопана дупка?
Г-Н ГАУДИ: Ако представителят на обвинението ще дава показания, предлагам първо да положи клетва пред съда.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Господин Барлоу, разпит на свидетеля не се води по този начин.
Г-Н БАРЛОУ: Извинявам се, Ваша чест. Шериф Когбърн, открихте ли нещо в ъгъла на опушвалната и ако да, какво беше то?
Г-Н КОГБЪРН: Открихме един сив камък, а точно до него имаше една дупка.
Г-Н БАРЛОУ: Какво имаше в дупката?
Г-Н КОГБЪРН: Нищо. Нито буркан, нито нищо.
Г-Н БАРЛОУ: Какво направихте след това?
Г-Н КОГБЪРН: Зачакахме фургона да пристигне. Когато дойде, се посъветвахме помежду си кой да потегли на кон след момчетата на Уортън. Двамата с Потър вече си бяхме имали работа с тях, затова отидохме ние. Те бяха на около два часа езда оттам, недалеч от мястото, където притокът Норт Форк се влива в река Кънейдиън. Пристигнахме малко преди залез слънце.
Г-Н БАРЛОУ: И какво открихте там?
Г-Н КОГБЪРН: Погледнах с далекогледа и видях двете момчета и стария им баща, по име Арън Уортън, които бяха долу на брега на потока с няколко свине, пет или шест парчета. Бяха заклали едно прасенце и го разфасоваха. Висеше от един клон и те бяха запалили огън под едно корито за миене, за да кипнат вода. Вързахме конете си на около четвърт миля надолу по потока и се промъкнахме пеша през шубраците, за да ги изненадаме. Когато се показахме пред тях, аз казах на стареца, Арън Уортън, че двамата сме федерални шерифи и трябва да поговорим с неговите синове. Той взе една брадва и започна да ни ругае и да обижда този съд.
Г-Н БАРЛОУ: Какво направихте тогава?
Г-Н КОГБЪРН: Започнах да отстъпвам назад от брадвата, като се опитвах да го вразумя. През това време Си Си Уортън се примъкна до коритото, над което се вдигаше пара, и взе една пушка, която беше подпряна на един пън. Потър го забеляза, но вече беше късно. Преди да успее да стреля, Си Си Уортън го простреля с едната цев, а сетне се обърна към мен, за да направи същото с другата. Аз го застрелях, а когато старецът замахна с брадвата срещу мен, застрелях и него. Одъс си плю на петите към потока и аз го застрелях. Арън Уортън и Си Си Уортън вече бяха мъртви, когато паднаха на земята. Одъс Уортън само беше ранен.
Г-Н БАРЛОУ: А какво се случи след това?
Г-Н КОГБЪРН: Ами, всичко свърши. Завлякох Одъс Уортън до един нисък дъб и го оковах за дървото за ръцете и краката, седнал на земята. Погрижих се за раната на Потър с носната си кърпа, доколкото можах. Беше тежко ранен. Отидох до колибата и открих там изгората на Арън Уортън, но тя не искаше да говори с мен. Претърсих жилището и открих буркан от една кварта под цепениците, натрупани за огъня. В буркана имаше банкноти на обща стойност от четиристотин и двайсет долара.
Г-Н БАРЛОУ: Какво стана с шериф Потър?
Г-Н КОГБЪРН: Почина в този град, шест дни по-късно от септична треска. Остави вдовица и шест малки дечица.
Г-Н ГАУДИ: Възразявам.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Заличете последната забележка от преписката на делото.
Г-Н БАРЛОУ: Какво стана с Одъс Уортън?
Г-Н КОГБЪРН: Ето го там седи.
Г-Н БАРЛОУ: Господин Гауди, свидетелят е Ваш.
Г-Н ГАУДИ: Благодаря, господин Барлоу. От колко време казахте, че сте федерален шериф, господин Когбърн?
Г-Н КОГБЪРН: Почти четири години.
Г-Н ГАУДИ: Колко души сте застрелял през това време?
Г-Н БАРЛОУ: Възразявам.
Г-Н ГАУДИ: Във въпроса за стрелбата му има повече, отколкото се вижда на пръв поглед, Ваша чест. Опитвам се да установя характера на свидетеля.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Възражението се отхвърля.
Г-Н ГАУДИ: Колко души, господин Когбърн?
Г-Н КОГБЪРН: Никога не съм стрелял по някого, ако не се е налагало.
Г-Н ГАУДИ: Въпросът беше друг. Колко души?
Г-Н КОГБЪРН: Колко души съм застрелял или колко съм убил?
Г-Н ГАУДИ: Да се ограничим до „убил“, за да говорим за бройка, с която може да се борави по-лесно. Колко души сте убили, откакто заемате длъжността на шериф към това съдилище?