Г-Н КОГБЪРН: Свинете бяха откраднати. Онази ферма е собственост на изгората на Уортън, Мини Уортън.
Г-Н ГАУДИ: Ваша чест, ще кажете ли на свидетеля да не говори, преди да му бъде зададен въпрос?
СЪДИЯ ПАРКЪР: Да, и освен това ще кажа на Вас да започнете да му задавате въпроси, за да започне да им отговаря.
Г-Н ГАУДИ: Извинявам се, Ваша чест. Добре тогава. Господин Уортън и синовете му са на брега на потока. Изведнъж от храстите изскачат двама мъже с револвери, готови за стрелба...
Г-Н БАРЛОУ: Възразявам.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Възражението е основателно. Господин Гауди, до този момент проявявах изключителна снизходителност към Вас. Ще Ви позволя да продължите с тази тема, но настоявам кръстосаният разпит да се провежда под формата на въпроси и отговори, вместо на драматични монолози. И силно се надявам всичко това да доведе до нещо съществено, при това съвсем скоро.
Г-Н ГАУДИ: Благодаря Ви, Ваша чест. Умолявам съда за още малко търпение. Моят клиент изрази опасенията си от суровостта на присъдите, издавани от този съд, но аз го уверих, че в нашата славна република няма друг съдия, който да е толкова отдаден на истината, справедливостта и милостта от съдия Айзък Паркър, така че...
СЪДИЯ ПАРКЪР: Поведението Ви е неуместно, господин Гауди.
Г-Н ГАУДИ: Да, сър. Добре тогава. И така. Господин Когбърн, когато двамата с шериф Потър изскочихте от храстите, каква беше първоначалната реакция на Арън Уортън при вида ви?
Г-Н КОГБЪРН: Взе една брадва и започна да ни ругае.
Г-Н ГАУДИ: Инстинктивна реакция, предизвикана от внезапна опасност. Такова ли беше естеството на действията му?
Г-Н КОГБЪРН: Не знам какво означава това.
Г-Н ГАУДИ: Нямаше ли да направите същото, ако бяхте на негово място?
Г-Н КОГБЪРН: Ако бях на негово място, щях да правя точно това, което казваме ние двамата с шериф Потър.
Г-Н ГАУДИ: Точно така, вие двамата с шериф Потър. Можем да се съгласим за това, че членовете на семейство Уортън са изпитвали страх за живота си. Добре тогава. Да се върнем към още по-предишните събития – онези в дома на господин Пъстрата кратуна, свързани с фургона. Кой управляваше този фургон?
Г-Н КОГБЪРН: Шериф Шмит.
Г-Н ГАУДИ: Той не искаше Вие да ходите при семейство Уортън, нали?
Г-Н КОГБЪРН: Обсъдихме го и той се съгласи, че трябва да отидем ние двамата с Потър.
Г-Н ГАУДИ: Но отначало не е искал да ходите вие двамата, нали така, защото е знаел, че Вие имате сметки за уреждане със семейство Уортън?
Г-Н КОГБЪРН: Явно е искал аз да отида, иначе нямаше да ме изпрати там.
Г-Н ГАУДИ: Но се наложи да го убеждавате в това, нали?
Г-Н КОГБЪРН: Аз познавах семейство Уортън и се опасявах, че някой може да загине, ако се изправи срещу тях.
Г-Н ГАУДИ: И колко души загинаха, както се оказа?
Г-Н КОГБЪРН: Трима. Но никой от семейство Уортън не се измъкна. Можеше да бъде и по-зле.
Г-Н ГАУДИ: Да, например можеше да убият и Вас самия.
Г-Н КОГБЪРН: Не ме разбрахте. Можеше да се измъкнат трима крадци и убийци, които след това да убият някой друг. Но иначе сте прав за това, че можеше да убият и мен самия. Тази възможност беше съвсем реална и за мен това не е шега работа.
Г-Н ГАУДИ: За мен също. Вие наистина сте прочут с умението си да оцелявате в подобни ситуации, господин Когбърн, и аз се отнасям много сериозно към тази Ваша дарба. Доколкото си спомням, свидетелствахте как сте отстъпили назад от Арън Уортън?
Г-Н КОГБЪРН: Точно така.
Г-Н ГАУДИ: Назад?
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър. Той беше вдигнал брадвата срещу мен.
Г-Н ГАУДИ: В каква посока се придвижвахте?
Г-Н КОГБЪРН: Когато отстъпвам, винаги се придвижвам назад.
Г-Н ГАУДИ: Оценявам чувството Ви за хумор. Значи Арън Уортън беше застанал до коритото, когато пристигнахте?
Г-Н КОГБЪРН: По-скоро беше приклекнал. Беше зает да разпали огъня под коритото.
Г-Н ГАУДИ: А къде беше брадвата?
Г-Н КОГБЪРН: Точно до ръката му.
Г-Н ГАУДИ: Значи твърдите, че сте държал ясно видим зареден револвер в ръката си, но въпреки това той е грабнал въпросната брадва и се е отправил в атака срещу Вас, донякъде подобно на Дъб Уортън с онзи пирон или навит на руло вестник, или каквото там беше онова нещо в ръката му?
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър. Започна да ругае и да ме заплашва.
Г-Н ГАУДИ: И Вие започнахте да отстъпвате? Все по-далеч от въпросното корито?
Г-Н КОГБЪРН: Да, сър.
Г-Н ГАУДИ: Колко далеч стигнахте, преди да започне стрелбата?
Г-Н КОГБЪРН: Направих може би седем-осем крачки.
Г-Н ГАУДИ: Следователно Арън Уортън е настъпил на същото разстояние срещу Вас, около седем-осем крачки?