Г-Н КОГБЪРН: Нещо такова.
Г-Н ГАУДИ: Колко прави това? Около шестнайсет фута?
Г-Н КОГБЪРН: Нещо такова.
Г-Н ГАУДИ: Тогава ще обясните ли на съдебните заседатели как така тялото му беше открито точно до коритото, а едната му ръка беше в огъня и беше изгоряла от въглените?
Г-Н КОГБЪРН: Според мен не беше там.
Г-Н ГАУДИ: Преместихте ли тялото, след като стреляхте по него?
Г-Н КОГБЪРН: Не, сър.
Г-Н ГАУДИ: Не завлякохте тялото му обратно до огъня, така ли?
Г-Н КОГБЪРН: Не, сър. Според мен не беше там.
Г-Н ГАУДИ: Двама свидетели, които са пристигнали на това място съвсем скоро след стрелбата, ще дадат показания под клетва за местоположението на тялото. Не си ли спомняте, че сте го преместил?
Г-Н КОГБЪРН: Ако е бил там, може и да съм го преместил. Не си спомням.
Г-Н ГАУДИ: Защо го сложихте да легне така, че горната половина от тялото му да бъде в огъня?
Г-Н КОГБЪРН: Не съм правил нищо подобно.
Г-Н ГАУДИ: Значи: или не сте го местил и той изобщо не се е движел срещу Вас. Или сте го преместил и сте хвърлил тялото му в пламъците. Кое от двете отговаря на истината? Изберете си.
Г-Н КОГБЪРН: Сигурно са го преместили онези свине, кои-то ровеха земята наоколо.
Г-Н ГАУДИ: Свине, наистина.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Господин Гауди, смрачава се. Смятате ли, че ще успеете да приключите с разпита на този свидетел в рамките на следващите няколко минути?
Г-Н ГАУДИ: Ще имам нужда от повече време, Ваша чест.
СЪДИЯ ПАРКЪР: Много добре. В такъв случай можете да продължите с това утре сутринта, в осем и половина. Господин Когбърн, върнете се на свидетелската скамейка в този час. Дотогава съдебните заседатели да не обсъждат делото с други хора или помежду си. Обвиняемият да се върне в ареста.
Съдията удари с чукчето си и аз подскочих, защото не очаквах да чуя този шум. Множеството се разотиде. Дотогава не бях успяла да огледам хубаво онзи Одъс Ортън, но сега го видях, когато се изправи от мястото си, а от двете му страни застана по един служител на реда. Едната му ръка беше превър-зана от рамото, но въпреки това го бяха оковали с белезници, докато беше в съда. Толкова опасен беше този човек. Не съм виждала друг като него, по лицето на когото толкова ясно да се чете мисълта за убийство, колкото на Одъс Уортън. Беше мелез със зли, близко разположени очи, които никога не примигваха, като очите на змия. Грехът беше оставил своя отпечатък по лицето му. Казват, че индианците от племето крийк са добри индианци, но мелезите като него, които са наполовина от тях и наполовина бели, или наполовина чернокожи, са съвсем друга работа.
Докато служителите на реда отвеждаха Уортън от съдилището, той мина покрай Когбърн и му каза нещо – виждаше се, че е някаква грозна обида или заплаха. Петела само го изгледа в отговор. Хората ме избутаха навън през изхода. Зачаках на стъпалата.
Петела беше един от последните, които излязоха от сградата на съдилището. Държеше хартийка в едната си ръка и кесия тютюн в другата и се опитваше да си свие цигара. Ръцете му трепереха и тютюнът се сипеше по земята.
Доближих се до него и му казах:
– Господин Когбърн, по прякор Петела?
– Какво има? – отвърна той.
Мислите му бяха някъде другаде.
– Искам да поговоря с Вас – казах му аз.
Той ме огледа от глава до пети.
– Какво има? – попита ме той.
– Казаха ми, че имате желязна хватка – казах му аз.
– Какво искаш, момиче? – попита ме той. – Казвай по-бързо. Време е за вечеря.
– Нека да Ви покажа как се прави – предложих му аз.
Взех наполовина свитата цигара, свих я както трябва, облизах я с върха на езика си, за да я запечатам, усуках краищата и му я върнах. Беше доста хлабаво свита, защото той вече беше намачкал хартийката. Той я запали, цигарата пламна и изгоря наведнъж до средата.
– Тютюнът ти е прекалено сух – отбелязах аз.
Той огледа цигарата в ръката си и рече:
– Явно има нещо.
– Издирвам човека, който е застрелял смъртоносно баща ми Франк Рос пред пансиона „Монарх“. Името му е Том Чейни. Казаха ми, че е избягал в индианската територия, и имам нужда от някого, който да го проследи.
– Как се казваш, момиче? – попита ме той. – Къде живееш?
– Казвам се Мати Рос – отвърнах аз. – Фермата ни е в окръг Йел, недалеч от Дарданел. Майка ми е у дома и се грижи за сестра ми Виктория и брат ми, Малкия Франк.
– Значи, най-добре да се прибираш у дома при тях – каза ми той. – Сигурно имат нужда от помощ с биенето на маслото.
– Главният шериф и един човек на служба към федералните шерифи ми обясниха всички подробности – продължих аз. – Можеш да вземеш заповед за издирване и задържане на Том Чейни, за да тръгнеш след него. Федералното правителство ще ти плати два долара за задържането му, плюс такса от десет цента за всяка миля, която е изминал всеки от вас, двамата, докато го доведеш в съда. В добавка аз ще ти платя петдесет долара награда за него.