Аз продължих с Петела, който търсеше един свой познат, служител на реда от индиански произход – някой си капитан Бутс Финч от полицейската кавалерия на племето чокто. Въпросната полицейска част се занимаваше единствено с престъпленията, извършени от индианци, и нямаше юрисдикция по отношение на белите. Накрая открихме капитана в една малка колиба от дървени трупи. Седеше на един сандък до печката, където го подстригваха. Беше слаб мъж, на възрастта на Петела. Двамата с бръснаря, който също беше индианец, не бяха забелязали оживлението, предизвикано от нашето пристигане.
Петела доближи капитана в гръб, сръга го в ребрата с двете си ръце едновременно и рече:
– Как е народното здраве, Бутс?
Капитанът се стресна и посегна за револвера си, но сетне видя кой беше.
– Гледай ти, Петела – рече той. – Какво те води толкова рано в града?
– Град ли е това? Не бях забелязал.
Капитан Финч се разсмя на шегата. Сетне каза:
– Явно си бързал, ако си тук заради онази история на спирката на стрелочниците.
– Заради нея съм тук, и още как.
– Обирът е дело на онзи дребния Нед Пепър и още петима. Но ти сигурно вече знаеш за това.
– Да. Колко са откраднали?
– Господин Смолуд твърди, че са взели 17 000 долара в брой и един пакет препоръчана поща от сейфа. Не разполага с точна сума за откраднатото от пътниците във влака. Боя се, че следите им вече са изстинали.
– Кога видя Нед за последен път?
– Разбрах, че преди два дни е минал оттук. Заедно с него са били Хейз и един мексиканец на шарено конче. Но не съм ги видял с очите си. И няма да се върнат по този път.
– Мексиканецът е бил Боб – каза му Петела.
– Младият Боб?
– Не, старият – Мексиканеца Боб от Форт Уърт.
– Бях чувал, че в Денисън са го простреляли тежко и се е отказал от безразсъдните си занимания.
– Боб не е лесен за убиване. Колкото и да го стреляш, не се отказва. Но аз търся един друг човек. Мисля, че е в бандата на Нед. Нисък мъж с черно петно на лицето, който носи пушка „Хенри“.
Капитан Финч се замисли. Сетне рече:
– Не, според моята информация оттук са минали само трима. Хейз, мексиканецът и Нед. Държим под наблюдение къщата на онази негова жена. Според мен това е загуба на време и не ми влиза в работата, но все пак изпратих един от моите хора да се занимава с това.
– Наистина е загуба на време – отвърна Петела. – Аз знам горе-долу къде е отишъл Нед.
– Да, и аз го знам, но ще ни трябват стотина шерифи, за да го изкараме оттам.
– Няма да ни трябват чак толкова.
– Няма да ни трябват толкова, ако са от племето чокто. Но колко бяха в отряда на онзи шериф през август? Четиресет души?
– По-скоро петдесет – отвърна Петела. – Но онзи отряд се предвождаше от Джо Шмит, или по-точно не се предвождаше както трябва от него. Този път командвам аз.
– Интересно, че главният шериф те е пуснал да водиш такова издирване, без да те държи под око.
– Този път нямаше как.
Капитан Финч рече:
– Аз мога да те заведа дотам, Петел, и да ти покажа как да изкараш Нед от скривалището му.
– Наистина ли? Не знам, според мен индианците вдигат прекалено много шум, за да има полза от тях. Ти как мислиш, Гаспаргу?
Това беше името на бръснаря. Той се разсмя и закри устата си с ръка. Гаспаргу се нарича и една риба, която е доста вкусна.
Обърнах се към капитана и заговорих:
– Може би се питате коя съм аз.
– Да, наистина се питах това – отвърна ми той. – Отначало си помислих, че си говореща шапка.
– Казвам се Мати Рос – казах аз. – Онзи мъж с черното петно на лицето се представя с името Том Чейни. Той простреля смъртоносно баща ми във Форт Смит и го обра. В това време Чейни е бил пиян, а баща ми – невъоръжен.
– Лоша работа – рече капитанът.
– Когато го открием, ще го зашеметим с тояги, ще го арестуваме и ще го отведем обратно във Форт Смит – продължих аз.
– Пожелавам ви успех. Тук не ни трябва.
– Бутс, имам нужда от малко помощ – рече Петела. – Докарал съм Хейз и някакъв младеж, както и Емет Куинси и Муун Гарет. Малко бързам и ми се искаше да те питам дали си съгласен да ги погребете вместо мен.
– Мъртви ли са?
– До един – потвърди Петела. – Как го казва съдията? „Злодеянията им са наказани подобаващо.“
Капитан Финч дръпна кърпата на бръснаря от врата си. Сетне двамата с бръснаря излязоха заедно с нас до мястото, където бяхме завързали конете. Петела им разказа за престрелката до землянката.
Капитанът хвана мъртъвците един по един за косата, за да повдигне главите им, и когато разпознаваше по лице някой от тях, изръмжаваше и казваше името му на глас. Мъжът на име Хейз нямаше почти никаква коса, така че капитан Финч повдигна главата му за ушите. Така научихме, че момчето се казвало Били. Капитанът ни каза, че баща му държал парна дъскорезница на река Саут Канейдиън, а у дома го чакало голямо семейство. Били бил едно от най-големите им деца и помагал на баща си в дъскорезницата. Капитанът не беше чувал да се е забърквал в някакви злини до този момент. Колкото до останалите трима, той не знаеше дали имат близки, които биха поискали да приберат телата им.