Госпожа Пермалий беше прословута с това, че изкупува крадени коне и добитък, но така и не беше попадала под ударите на закона. Нейният съпруг, Хенри Джо Пермалий, беше загинал от собствената си ръка, докато беше взривявал пръчка динамит със злосторното намерение да дерайлира един пътнически влак. Цяло семейство от престъпна измет! Колкото до най-малките синове на мама Пермалий, Карол Пермалий доживя да бъде осъден на смърт на електрическия стол, а скоро след това Дарил Пермалий беше прострелян смъртоносно зад волана на един автомобил от охранителя на една банка и един полицейски служител в Мина, щата Арканзас. И не, не ги сравнявайте с Хенри Стар или братята Долтън. Хенри Стар и братята Долтън несъмнено бяха бандити и безразсъдни типове, но не бяха глупави и не бяха прогнили до мозъка на костите си. Спомнете си, че Боб и Грат Долтън все пак бяха работили като шерифи на служба при съдия Паркър, като при това Боб е бил отличен шериф, поне така казват. Достойни мъже, които поемат по лош път! Какво ли ги кара да го направят? Както и Бил Дулин. Каубой, тръгнал по лош път.
Когато двамата с Нед Пепър стигнахме до скалата, Чейни скочи на крака и се отправи срещу мен.
– Ще ти извия кльощавия врат! – провикна се той.
Нед Пепър го блъсна настрани и рече:
– Не, няма. Остави тези медицински грижи и оседлай конете. Помогни му, Фарел.
Сетне ме бутна на земята до огнището и ми нареди:
– Седни тук и не мърдай.
Когато успя да си поеме дъх, той извади от палтото си един далекоглед и се зае да оглежда скалистия хребет на запад оттам. Не видя нищо, така че се настани до огнището и започна да пие кафе от едно канче и да яде бекон от един тиган с ръце. На огнището имаше много месо и няколко канчета с вода – някои само с вода, а други с вече сварено кафе. Достигнах до заключението, че бандитите са били седнали да закусват, когато са ги стреснали изстрелите от подножието на склона.
– Може ли малко от този бекон? – попитах аз.
– Вземи си – отвърна Нед Пепър. – Вземи си и кафе.
– Не пия кафе. Къде е хлябът?
– Изгубихме го. Разкажи ми какво точно правиш тук.
Взех си едно парче бекон и го задъвках.
– С радост ще ти разкажа – отвърнах му аз. – И ще видиш, че правото е на моя страна. Този Том Чейни смъртоносно простреля баща ми във Форт Смит и му открадна две златни кюлчета, както и кобилата му. Името ѝ е Джуди, но не я виждам тук. Казаха ми, че шериф Когбърн, по прякор Петела, е човек с желязна хватка, затова го наех да открие убиеца. Преди няколко минути случайно попаднах на Чейни, докато поеше конете. Той отказа да ми се подчини и аз го застрелях. Ако го бях убила, сега нямаше да съм забъркана в тази неприятност. Но револверът ми два пъти поред не стреля както трябва.
– Случва се – отвърна Нед Пепър. – И човек всеки път се излага.
Сетне се разсмя, преди да продължи:
– Повечето момичета обичат да се контят, а ти обичаш да стреляш, така ли?
– Нищо подобно. Ако беше така, щях да нося пистолет, който работи.
Чейни носеше един наръч постелки от пещерата.
– Простреляха ме от засада, Нед – рече той. – Конете пръхтяха и вдигаха шум. Улучи ме единият от онези служители на реда.
– Как може да лъжеш така? – попитах го аз.
Чейни взе една съчка от земята и я пусна в една дълбока пукнатина на скалата.
– На дъното на тази яма има цяло гнездо гърмящи змии и аз ще те хвърля при тях. Как ти се струва това, а?
– Няма да го направиш – отвърнах му аз. – Този човек няма да ти позволи. Ти си му подчинен и трябва да правиш каквото ти нареди.
Нед Пепър отново вдигна далекогледа си и го насочи към отсрещния хребет.
– Пет минути отдавна минаха – обади се Чейни.
– Ще им дам още малко време – отвърна главатарят на бандитите.
– Още колко? – попита Чейни.
– Докато реша, че им стига толкова.
Мексиканеца Боб се провикна отдолу, като рече:
– Тръгнаха си, Нед! Не чувам нищо повече! По-добре да тръгваме!
Нед Пепър му отвърна:
– Не мърдайте още малко!
Сетне отново се зае със закуската си.
– Петела и Потър ли ни нападнаха от засада снощи? – попита ме той.
– Той не се казва Потър, а Лабийф – отвърнах аз. – Служител на реда от Тексас. Той също издирва Чейни, макар и да го нарича с друго име.
– Той ли е онзи, който стреля с пушката за бизони?
– Нарича я карабина „Шарпс“. При престрелката беше ранен в ръката.
– Той застреля коня ми. Никой служител на реда от щата Тексас няма право да стреля по мен.
– Не разбирам от такива неща. У дома си имам добър адвокат.