– Плениха ли Куинси и Муун?
– И двамата са мъртви. Беше ужасно. А аз бях по средата, докато се случваше. Имаш ли нужда от добър адвокат?
– Имам нужда от добър съдия. Ами Хейз? Един възрастен мъж.
– Да, и двамата с младежа паднаха убити.
– Видях, че Били загина от онзи куршум. Но си помислих, че може би Хейз е успял да се измъкне. Беше корав като кожа за ботуши. Жалко за него.
– А не ти ли е жал за младия Били?
– Той изобщо не биваше да идва. Нямаше какво да направя за него.
– Как разбра, че е загинал?
– Видях го. Бях против той да идва, но сетне му позволих да ме убеди въпреки всичко. Къде ги откарахте?
– В търговския пост на Макалистър.
– Чакай да ти разкажа какво направи той на спирката на стрелочниците.
– Моят адвокат има и политическо влияние.
– Историята е забавна. Наредих му да чака при конете на безопасно място и от време на време да стреля по няколко пъти поред с пушката си. Трябва да се чува стрелба, така че пътниците да не мърдат от местата си. Е, той започна добре, но по-нататък по време на обира забелязах, че изстрелите са престанали. Реших, че малкият Били си е плюл на петите и се е прибрал у дома, за да не изпусне супата за вечеря. Боб отиде да провери какво става с него и когато пристигнал, видял момчето да стои в тъмното и да изхвърля здрави патрони. Мислел си, че стреля, но бил толкова изплашен, че забравил да натиска спусъка. Толкова зелен беше – зелен като юлска слива.
– Не показваш много добри чувства към един млад човек, който ти спаси живота.
– Радвам се, че го стори – отвърна Нед Пепър. – И не казвам, че не беше куражлия, а само, че беше зелен. Всяко хлапе може да бъде куражлия, но един истински мъж винаги запазва хладнокръвие и се грижи сам за себе си. Виж стария Хейз. Е, той вече е мъртъв, но искам да кажа, че досега вече десет пъти трябваше да е загинал. Същото важи и за твоя добър приятел, Петела.
– Той не ми е приятел.
Фарел Пермалий издаде същия звук като брат си и рече:
– Ето ги!
Погледнах на северозапад и различих двамата ездачи, които се изкачваха към хребета. Въгленче, без ездач на гърба си, беше завързан след тях. Нед Пепър вдигна далекогледа си, но аз ги виждах достатъчно добре и без помощта на такъв инструмент. Когато стигнаха хребета, двамата спряха и се обърнаха към нас, а Петела стреля с револвера си във въздуха. Видях дима от изстрела още преди шумът от гърмежа да достигне до нас. Нед Пепър извади своя револвер и стреля в отговор. Сетне Петела и Лабийф изчезнаха от другата страна на хребета. Последното, което видях, беше Въгленче.
Смятам, че едва в този момент си дадох сметка в какво положение се намирам. Не бях вярвала, че Петела или Лабийф ще се предадат толкова лесно на бандитите. Мислех си, че ще се промъкнат през шубраците и ще атакуват бандитите, когато най-малко го очакват, или ще приложат някоя друга хитрина, известна единствено на служителите на реда, за да победят бандитите. А те си бяха тръгнали! Служителите на реда ме бяха изоставили! Изпаднах в дълбоко униние и за пръв път се изплаших за живота си. Мислите ми се изпълниха с тревога.
И кой беше виновен? Шериф Когбърн, по прякор Петела! Истински глупак, дърдорко и пияница, който беше сбъркал с цели четири мили и така ни беше отвел право в леговището на бандитите. И това ми било служител на реда! Да, а освен това при предишното си пиянство беше заредил револвера ми с дефектни патрони, заради което оръжието ме беше предало в нужда. И все едно това не беше достатъчно, сега ме беше изоставил насред тази шибана от вятъра пустош в ръцете на банда главорези, които не ги беше грижа дори за кръвта на собствените им другари, какво остава за едно беззащитно и нежелано момиче! На това ли викаха „желязна хватка“ във Форт Смит? В окръг Йел имахме друго име за такива хора!
Нед Пепър извика на Мексиканеца Боб и Харолд Пермалий да потеглят от своя наблюдателен пост и да се върнат в лагера. Четирите коня вече бяха оседлани в очакване на своите ездачи. Нед Пепър огледа първо ездитните животни, а сетне и последното седло, останало на земята. Беше старо, но красиво седло, украсено с орнаменти от ковано сребро.
– Това е седлото на Боб – рече той.
– Нали изгубихме коня на Боб? – рече Том Чейни.
– Ти го изгуби – отвърна главатарят на бандитите. – Разседлай сивия кон и му сложи седлото на Боб.
– Аз яздя сивия кон – отвърна Чейни.
– Имам други планове за теб.
Чейни се зае да разседлае сивия кон. Сетне попита:
– При Боб ли ще седя?
– Не, ако се стигне дотам да ни преследват, ще бъде твърде рисковано да имаме двама души на един кон. Когато пристигнем при мама Пермалий, ще изпратя Карол обратно да те вземе с отпочинал кон. Искам да чакаш тук с момичето. Докато се стъмни, ще потеглиш. Ние отиваме на старото място, така че ще можеш да дойдеш там при нас.