В мига, в който заехме новата си наблюдателна позиция, бяхме възнаградени с гледката на Нед Пепър, по прякор Щастливеца, и останалите трима бандити, които тъкмо излизаха на ливадата от гората. Когато стигнаха там, те яхнаха конете си и ги пришпориха на запад, по-надалеч от нас. Но едва бяха потеглили, когато срещу тях от шубраците в западния край на ливадата се показа един самотен ездач. Конят му се придвижваше ходом, а ездачът го накара да прекоси ливадата и да спре по средата, така че да застане на пътя на четиримата разбойници.
Да, наистина беше Когбърн, по прякор Петела! Бандитите спряха конете си и се изправиха срещу него от седемдесет-осемдесет ярда разстояние. Петела държеше един от армейските си револвери в лявата си ръка, а юздите стискаше в дясната.
– Къде е момичето, Нед? – рече той.
– Беше в прекрасно здраве, когато я видях за последен път! – отвърна Нед Пепър. – Вече не отговарям за нея!
– Ще отговаряш за нея! – рече Петела. – Къде е?
Лабийф се изправи, сви ръце на фуния до устата си и се провикна надолу:
– Тя е добре, Когбърн! Челмсфорд също е при мен! Бягай!
Аз потвърдих тази новина, като се провикнах:
– Добре съм, Петел! Чейни е при нас! Трябва да се махаш оттам!
Бандитите се извърнаха, за да погледнат нагоре към нас, и несъмнено останаха изненадани и доста разтревожени от това интересно развитие. Петела не ни отговори и не показа с нищо, че възнамерява да се отмести.
Нед Пепър рече:
– Е, Петел, ще ни пуснеш ли да продължим? Имаме работа на друго място!
Петела рече:
– Харолд, искам двамата с брат ти да се отдръпнете! Днес не ми трябвате вие! Отдръпнете се веднага и няма да пострадате!
В отговор Харолд Пермалий изкукурига като петел и това „Ку-ку-ри-гу!“ накара брат му да се разсмее с всичка сила.
Нед Пепър рече:
– Какви са намеренията ти? Да не смяташ, че при един срещу четирима имаме равни шансове?
– Смятам или да те убия до една минута, Нед, или да направя така, че да увиснеш на въжето във Форт Смит, когато нареди съдия Паркър! Кое си избираш?
Нед Пепър се засмя. Сетне рече:
– Дръзки приказки за един едноок дебелак!
– Извади оръжието, кучи сине! – отвърна Петела, а сетне стисна юздите между зъбите си, измъкна и другия револвер от дисагите на седлото си, заби шпорите в хълбоците на своя силен кон Бо и препусна право срещу бандитите. Беше забележителна гледка. Държеше револверите в широко разперените си ръце, от двете страни на главата на препускащия си жребец. Четиримата бандити приеха предизвикателството и на свой ред извадиха оръжията си, за да препуснат срещу него на своите кончета.
Това беше наистина безстрашен ход от страна на шерифа, в чието мъжество и желязна хватка се бях съмнявала. Кой няма желязна хватка? Когбърн, по прякор Петела?! Нищо подобно!
Лабийф инстинктивно вдигна карабината си, но сетне отпусна ръце и не стреля. Задърпах палтото му, като му повтарях:
– Застреляй ги!
Тексасецът отвърна:
– Твърде далеч са оттук и се движат твърде бързо.
Мисля, че бандитите започнаха да стрелят първи, макар и пукотевицата и пушекът да бяха толкова внезапни и повсеместни, че няма как да бъда сигурна. Но знам, че шерифът препускаше срещу тях толкова уверено и целеустремено, че бандитите разкъсаха своя „боен ред“, още преди да ги достигне и да продължи между тях, като гърмеше с револверите си, като не се прицелваше, а само насочваше оръжията си срещу бандитите и мяташе глава насам-натам, за да използва единственото си здраво око.
Харолд Пермалий беше първият, който падна улучен. Захвърли пушката си във въздуха, хвана се с две ръце за шията и полетя назад през задницата на коня си. Мексиканеца Боб яздеше по-настрани от останалите, залегна върху гърба на коня си и успя да избяга със своя дял от обира. Фарел Пермалий беше улучен, а миг по-късно конят му също падна на земята със счупен крак и Фарел беше изхвърлен от седлото с такава яростна сила, че намери смъртта си.
Помислихме си, че Петела беше излязъл от това премеждие без никакви рани, но в действителност няколко сачми от ловните пушки на бандитите го бяха улучили по лицето и раменете, а конят му Бо беше смъртоносно ранен. Когато Петела се опита да дръпне юздите му със зъбите си, за да го обърне и да възобнови атаката, големият кон падна на едната си страна, като затисна Петела под себе си.
Така на бойното поле остана само един ездач и това беше Нед Пепър, по прякор Щастливеца. Той обърна коня си на място. Лявата му ръка беше увиснала и не можеше да си служи с нея, но продължаваше да държи револвер в дясната.