Адвокат Дагет се зае да ме разпитва за това и в хода на разговора научих една обезпокоителна новина. Ето каква беше тя. Адвокатът беше обвинил Петела за това, че ме е взел със себе си, когато беше поел по следите на Том Чейни, и направо го беше наругал, като го беше заплашил със съд. Разстроих се, когато чух за това. Обясних на адвокат Дагет, че Петела не носеше никаква вина, а по-скоро трябваше да бъде възхваляван за куража си. Нямаше никакво съмнение, че ми беше спасил живота.
Каквото и да смятаха неговите врагове от железопътните и параходните компании, адвокат Дагет беше истински джентъл-мен и когато чу истината за тази работа, се засрами от действия-та си. Според него шерифът все пак не беше проявил добра преценка, но при тези обстоятелства заслужаваше извинение. Той замина за Форт Смит и лично му предаде дължимите седемдесет и пет долара, а освен това го възнагради и с още един чек за двеста долара, подписан от него самия, като го помоли да приеме извиненията му за грубите и несправедливи думи, които беше изрекъл срещу него.
Написах писмо на Петела и го поканих да ни гостува. Той ми отвърна с кратка бележка, която приличаше на някой от неговите „описи“. В бележката пишеше, че ще се постарае да се отбие следващия път, когато откарва арестанти в Литъл Рок. Достигнах до заключението, че не възнамерява да дойде наистина, и си наумих да отида сама при него, когато се вдигна на крака. Беше ми любопитно да науча колко беше спечелил от награди за това, че беше ликвидирал бандата на Нед Пепър, ако изобщо беше спечелил нещо, и дали беше чувал нещо за Лабийф. На това място следва да кажа, че Джуди така и не беше открита, както и второто кюлче калифорнийско злато. Години след това пазих другото, докато къщата ни не изгоря. Не открихме никакви следи от него сред пепелта.
Но така и не успях да отида да го посетя. По-малко от три седмици, след като се върнахме от планините Уайндинг Стеър, Петела отново се забъркал в неприятности по отношение на една престрелка, в която беше участвал във Форт Гибсън в земите на племето чероки. В тази схватка беше застрелял смъртоносно Одъс Уортън. Разбира се, Уортън беше осъден за убийство и беше избягал от затвора, преди да го обесят, но въпреки това се вдигна шум заради начина, по който беше протекла престрелката. Петела беше стрелял и по двама други мъже, които са били там с Уортън, и беше убил единия от тях. Несъмнено и двамата не са стрували пет пари, иначе нямаше да правят компания на този главорез, но точно по това време не са били издирвани от закона и Петела понесъл критики за това. Имаше многобройни врагове. Срещу него бил оказан натиск и Петела бил принуден да предаде шерифската си значка. Когато разбрахме за това, всичко вече беше приключило и Петела си беше заминал.
Беше взел котарака си на име Генерал Прайс, вдовицата на Потър и шестте ѝ деца и беше заминал за Сан Антонио, щата Тексас, където си беше намерил работа в охраната на стадата на едно фермерско сдружение от животновъди. Във Форт Смит не се беше оженил за вдовицата и аз предположих, че са изчакали да стигнат в града на Аламо.
От време на време чувах по нещо за Петела от Чен Ли, който не научаваше новините от самия него, а само от слухове. На два пъти писах до фермерското сдружение в Сан Антонио. Оттам не ми върнаха писмата като неполучени, но не получих и отговор. Следващото нещо, което чух за Петела, беше как самият той е подхванал малък животновъден бизнес. А сетне, в началото на деветдесетте години на деветнайсети век, научих как е зарязал вдовицата на Потър и нейната челяд и е заминал на север в Уайоминг заедно с някакъв съмнителен тип на име Том Смит, където ги наели заможни собственици на стада, за да тероризират крадците на добитък, както и други хора – дребни фермери и такива, които се заселвали без разрешение в земите им. Доколкото разбрах, това е била мръсна работа и се боя, че Петела не се беше проявил достойно в онова, което по-късно нарекоха „войната в окръг Джонсън“.
В края на месец май, 1903 година, Малкия Франк ми изпрати една изрезка от вестник „Търговски зов“, издаван в Мемфис. Беше обява за „Представлението от Дивия запад“ с участието на Коул Йънгър и Франк Джеймс, което щеше да гостува в града на бейзболното игрище на отбора „Мемфис Чикс“. В дъното на обявата имаше текст, отпечатан с по-малки букви, който Малкия Франк ми беше оградил, за да не го пропусна: