– Нямаш основателна причина, за да се отнесеш към съда.
– Адвокат Дж. Ноубъл Дагет от Дарданел, щата Арканзас, вероятно ще бъде на друго мнение по този въпрос. Както и съдебните заседатели.
– Къде е майка ти?
– У дома, в окръг Йел, където се грижи за сестра ми Виктория и брат ми, Малкия Франк.
– Тогава иди да я доведеш. Не ми е приятно да се разправям с малки деца.
– Ще ти стане още по-неприятно, когато ти се наложи да се разправяш с адвокат Дагет. Той не е малко дете, а голям мъж.
– Държиш се безочливо.
– Не искам да го правя, сър, но няма да позволя да се възползват от мен, когато съм в правото си.
– Ще се обърна към адвоката си.
– И аз. Ще му изпратя съобщение по телеграфа и той ще пристигне с вечерния влак. Ще изкара пари, аз ще изкарам пари, твоят адвокат също ще изкара пари, а ти, господин организатор на търгове и изкупвач на памук, ще платиш сметката на всички.
– Не мога да преговарям с едно дете. Ти не отговаряш за действията си пред закона. Не можеш да бъдеш обвързана с договор.
– Адвокат Дагет ще подкрепи всяко мое решение. Не се тревожи за това. Можеш да потвърдиш договора по телеграфа.
– Каква досада! – възкликна той. – Така не може да се работи! Утре имам търг.
– След като изляза от този кабинет, вече няма да има възможност за договорка помежду ни – казах му аз. – Ще отида направо в съда.
Той свали очилата си и започна да се занимава с тях в продължение на една минута, после каза:
– Ще платя двеста долара на името на баща ти, след като получа писмо от твоя адвокат, че съм освободен от отговорност от зората на времето досега. Писмото трябва да бъде подписано от адвоката и от майка ти, както и да бъде заверено от нотариус. Предложението ми е повече от щедро и е продиктувано единствено от желанието ми да избегна евентуални съдебни усложнения. Защо ми трябваше да идвам тук?! Разправяха ми, че някой ден този град ще се превърне в Питсбърг на Югозапада.
– Ще взема двеста долара за Джуди – казах аз, – в добавка към сто долара за кончетата, както и двайсет и пет долара за сивия кон, изоставен от Том Чейни. Конят му с лекота може да се продаде за четиресет долара. Това прави общо триста двайсет и пет долара.
– Кончетата нямат нищо общо – каза той. – Отказвам да ги купя.
– В такъв случай ще задържа кончетата, а цената за Джуди ще бъде триста двайсет и пет долара.
Стоунхил изсумтя.
– Не бих платил триста двайсет и пет долара за кон, дори да ми продават самия Пегас ведно с крилете му, а онази сива кранта дори не е твоя.
– Напротив – възразих аз. – Татко беше дал коня назаем на Том Чейни, докато има нужда от него.
– Търпението ми се изчерпва. Ти си едно противоестествено дете. Ще платя двеста двайсет и пет долара и ще задържа сивия кон. Не искам кончетата.
– Това не ме устройва.
– Това е последната ми оферта. Двеста и петдесет долара. Срещу тях ще получа писмото, което ме освобождава от отговорност, и ще задържа седлото на баща ти. Освен това ще се откажа от таксата за фуража и конюшнята. Сивият кон не е твой, че да го продаваш.
– Седлото не се продава. Ще го задържа. Адвокат Дагет ще докаже правото на собственост върху сивия кон. Когато пристигне, ще носи разпореждане за връщане на конфискуваните стоки на законния им собственик до изясняване на изхода от делото.
– Добре, сега искам да ме чуеш много внимателно, защото няма да се пазаря повече. Ще си взема кончетата, ще задържа сивия кон и ще приема цена от триста долара. Или ги взимай, или се махай – не ме интересува.
– Сигурна съм, че адвокат Дагет няма да остане доволен, ако се съглася с цена под триста двайсет и пет долара – казах аз. – За тази сума получаваш всичко с изключение на седлото, а в добавка към това си спестяваш и разходите по делото. Ако адвокат Дагет преговаря вместо мен, няма да получиш толкова добри условия, защото той ще включи и собствения си солиден хонорар в изискванията си.
– Адвокат Дагет! Адвокат Дагет! Кой е този прочут юрист, за когото бях в щастливо неведение едва допреди десет минути?
– Чувал ли си за параходната компания „Грейт Арканзас Ривър, Виксбърг & Гълф“? – попитах го аз.
– Дори съм работил с „Г.А.В. & Г.“ – отговори той.
– Адвокат Дагет е онзи, заради когото в момента са на синдик – обясних му аз. – Те се опитаха да го „прецакат“. Делото срещу тях му спечели голяма слава. Сега е на малки имена с някои много важни личности в Литъл Рок. Говори се, че някой ден ще стане губернатор.
– В такъв случай амбициите му не са достатъчно високи – отвърна Стоунхил, – особено в сравнение с възможностите му да причинява неприятности. По-скоро бих станал пазач на черен път в щата Тенеси, отколкото губернатор на този проклет щат. В другото би имало повече чест и достойнство.