— Аз срещнах хора — казваше той, — които призоваваха името на княза на мира във филипиките си против войната и слагаха пушки в ръцете на пинкертъновци43, за да убиват с тях стачници в собствените им фабрики. Срещнах хора, езикът на които се преплиташе от възмущение пред бруталността на бокса, а в същото време бяха съучастници във фалшифицирането на хранителни продукти, които причиняваха всяка година смъртта на повече невръстни деца, отколкото е избил някога кръволокът Ирод.
Еди-кой си изтънчен господин с аристократични черти беше марионетен директор и оръдие на дружества, които ограбваха вдовици и сирачета. Еди-кой си господин, който събираше изящни издания и беше покровител на литературата, плащаше на изнудващия го черновеждест и с издадена челюст ръководител на градската политическа машина. Еди-кой си редактор, който печаташе реклами на медицински специалитети44, ме нарече подъл демагог, защото го приканих да напечата във вестника си истината за тези специалитети. Еди-кой си човек, говорещ трезво и задълбочено за красотата на идеализма и благостта на господа, беше току-що измамил другарите си в търговска сделка. Еди-кой си, един от стълбовете на църквата и щедър дарител на религиозни мисии в чужбина, експлоатираше продавачките си по десет часа на ден срещу мизерна надница и с това пряко насърчаваше проституцията. Еди-кой си, който даряваше средства за нови катедри в университетите и издигаше великолепни храмове, престъпваше клетвата си в съдилищата зарад долари и центове. Еди-кой си железопътен магнат нарушаваше думата си на гражданин, порядъчен човек и християнин, като даваше тайно отбив от цените, а той даваше много тайни отбиви. Еди-кой си сенатор беше оръдие и роб, дребна марионетка на брутален необразован шеф на политическа машина45, също както и еди-кой си губернатор и еди-кой си съдия от върховния съд; и тримата пътуваха по железниците с безплатни карти; също така еди-кой си загладен капиталист притежаваше политическата машина, нейния шеф и железниците, които издаваха безплатните карти.
И стана така, че вместо в рая аз се озовах в безплодната пустиня на търгашеството. Намерих само тъпота, освен в търговските дела. Не намерих нито един чист, благороден и пълнокръвен човек, макар и да открих мнозина, които бяха пълни… с поквара. Това, което намерих в действителност, бяха чудовищен егоизъм и безсърдечие, както и безогледен, ненаситен, пресметлив, добре пресметнат материализъм.
Още много неща им разказа Ърнест за самите тях и за своето разочарование. В интелектуално отношение те го отегчили; морално и духовно го отвратили, тъй че с радост се върнал при революционерите, които били чисти, благородни и пълнокръвни, и всичко друго, което капиталистите не били.
— А сега — продължи той — да ви разкажа какво нещо е революция.
Но първо трябва да отбележа, че страхотните му изобличения не бяха ги трогнали. Аз се вглеждах в лицата наоколо си и виждах, че те остават самодоволно недосегаеми за всичките му нападки. И си спомних както ми беше казал Ърнест: че никакви обвинения против техния морал не могат да ги разтърсят. Виждах обаче, че смелият му език бе подействувал върху госпожица Брентууд. Тя изглеждаше разтревожена и смутена.
Ърнест започна с това, че описа армията на революцията, и когато цитираше цифрите за нейната мощ (броят на гласовете, подадени в различни страни), сред събралите се пролича безпокойство. Загриженост се изписа по лицата им и аз забелязах устните им да се свиват. Най-сетне сражението беше обявено. Той описа международната организация на социалистите, която обединявала милион и половина души в Съединените щати с двадесетте и три и половина милиона в останалия свят.
— Такава армия на революцията — каза той, — възлизаща на двадесет и пет милиона души, е нещо, което ще накара управниците и управляващите класи да се поспрат и замислят. Зовът на тази армия е: „Никаква пощада! Ние искаме всичко, каквото вие притежавате! Нищо по-малко от всичко, каквото притежавате, не ще ни задоволи! Ние искаме да вземем в свои ръце юздите на управлението и съдбините на човечеството! Ето ги нашите ръце! Това са силни ръце. Ние ще ви отнемем управлението, дворците и цялото ви царствено охолство и в този ден вие ще заработите за своя залък също както селянинът на нивата или полугладният и недорасъл писарушка в многохилядните ви градове. Ето ги нашите ръце! Това са силни ръце!“
43
Първоначално те били частни детективи, но скоро станали платени стражници на капиталистите и накрая се превърнал в наемни войници на олигархията.
44
Медицинските специалитети били патентовани лъжи, но както с муските и индулгенциите на Средните векове хората се мамели с тях. Единствената разлика Оила, че специалитетите били по-вредни и по-скъпи.
45
Дори и в 1912 г. сл.Хр. огромното мнозинство от хората все още не се отказвали от вярата си, че управляват страната по силата на избирателните си бюлетини. В действителност страната се управлявала от това, което те наричали „политически машини“. Отначало шефовете на машините облагали големите капиталисти с грабителски данък за прокарване на изгодни за тях закони; но скоро след това големите капиталисти открили, че е по-евтино самите те да притежават политическите машини и да държат на заплата шефовете им.