И както говореше, Ърнест протегна от прекрасните си рамене двете големи ръце и тези ковашки ръце се засвиваха, впивайки се във въздуха като нокти на орел. Той представляваше духа на възцарилата се работническа класа, застанал там с ръце, протегнали се да разкъсат и да смачкат слушателите му. Забелязах почти недоловимо те да се свиват пред този образ на революцията, видим, мощен и заплашващ. По-правилно жените се свиха и страх пробягна по лицата им. Не беше тъй с мъжете. Те бяха от дейните богаташи, не безделници, а борци. Нисък, гърлест ропот се надигна, увисна за миг във въздуха и стихна. Това бе предвестник на ръмжене и аз щях да го чуя много пъти тази вечер — остатък от зверското в човека, доказателство за първобитните му страсти. И те не съзнаваха, че са издали този звук. Това бе ръмженето на глутницата, изтръгнало се от глутницата съвсем несъзнателно. И в този миг, когато видях лицата им да стават сурови и войнствен блясък да светва в очите, разбрах, че няма лесно да се оставят да им бъде отнето господството над света.
Ърнест продължи атаката си. Той обясни съществуването на милион и половина революционери в Съединените щати с това, че капиталистическата класа не ръководела правилно обществото. Скицира икономическото положение на пещерния човек и на дивите народи в днешни времена и изтъкна, че те не притежавали нито оръдия на труда, нито машини, а само природния коефициент на полезно действие за човека при производството на енергия. След това проследи развитието на машината и обществения строй до положението днес, когато производителността на труда на цивилизования човек е хиляда пъти по-голяма от тази на дивака.
— Пет души — каза той — могат да произведат хляб за хиляда. Един човек може да произведе памучен плат за двеста и петдесет души, вълнен — за триста, ботуши и обувки — за хиляда. От това би могло да се заключи, че при компетентно ръководене на обществото съвременният цивилизован човек би следвало да бъде чувствително по-добре от пещерния човек. Но дали е по-добре? Да видим. Днес в Съединените щати петнадесет милиона46 души живеят в немотия, а под немотия се разбират такива условия на живот, при които, поради липса на храна и сносни жилища, не може да се поддържа и необходимото равнище на работоспособността. Днес в Съединените щати, въпреки цялото ви тъй наречено трудово законодателство, има три милиона невръстни работници47. За последните дванадесет години броят им се е удвоил. А между другото искам да ви попитам вас, ръководителите на обществото, защо не сте обнародвали данните от преброяването в 1910 година? И ще отговоря зарад вас, че ви е било страх. Данните за немотията биха могли да ускорят революцията, която вече назрява.
Но да се върна към моето обвинение. Ако производителността на труда на съвременния човек е хиляда пъти по-висока от тази на пещерния човек, защо тогава днес в Съединените щати има петнадесет милиона хора, които нямат сносен подслон и храна? Защо тогава днес в Съединените щати има три милиона невръстни работници? Това обвинение отговаря на истината. Капиталистическата класа не се е справила. Пред лицето на факта, че съвременният човек живее по-зле от пещерния, а производителната му сила е пораснала хиляда пъти в сравнение с тази на пещерния човек, не е възможно никакво друго заключение освен това, че капиталистическата класа не се е справила с положението, че вие не сте се справили, мои господари, че не сте се справили по най-престъпен и егоистичен начин. И по тази точка на обвинението вие не можете да ми отговорите тука днес право в очите, както и цялата ви класа не може да отговори на всичките милион и половина революционери в Съединените щати. Не можете да отговорите. Аз обаче ви приканвам да отговорите. И нещо повече — смея да ви кажа още сега, че и когато свърша, не ще ми отговорите. По тази точка вие ще запазите мълчание, макар че ще говорите достатъчно многословно за други неща.
Вие се провалихте с управлението си. Вие превърнахте цивилизацията в касапница. Вие бяхте слепи и ненаситни. Вие сте се изправяли безсрамно (както и днес) в законодателните ни събрания и сте заявявали, че е невъзможно да се реализират печалби без непосилния труд на непълнолетните и на малките дена. Няма защо да вярвате на моите думи. Всичко това стои в дневниците във ваша вреда. Вие сте приспивали съвестта си с брътвежи за сладникави идеалчета и евтино дребно благонравие. Преситени с власт и богатство, опиянени сте от успех и за вас няма повече надежда, отколкото за търтеите, струпали се около медените пити, когато работниците-пчели се нахвърлят върху им, за да сложат край на гойното им съществуване. Вие се провалихте в управляването на обществото и това управление ще ви бъде отнето. Милион и половина мъже от работническата класа казват, че ще спечелят цялата работническа класа на своя страна и ще ви отнемат управлението. Това е революцията, мои господари! Спрете я, ако можете.
46
През 1906 година в книга, озаглавена „Немотия“, Робърт Хънтър е посочил, че по онова време в Съединените щати имало десет милиона души, живеещи в немотия.
47
При преброяването в Съединените щати през 1900 година (последното преброяване, данните на което били обнародвани) за броя на невръстните работници е дадена цифрата 1 752 187.