Наистина забелязвах известно отчуждение сред познатите си, но не го приписвах на неодобрението, преобладаващо в нашите кръгове по отношение на предстоящата ми женитба с Ърнест. Едва известно време по-късно Ърнест ми показа ясно, че това общо отношение на моята класа съвсем не е било спонтанно, че зад него са се криели пружините на организирано поведение.
— Ти си дала подслон на един свой класов враг — каза той. — И не само подслон, защото ти ми подари любовта си, себе си. Това е предателство спрямо твоята класа. Не мисли, че ще се отървеш без наказание.
Но преди това татко се върна веднъж следобед. Ърнест беше при мен и ние разбрахме, че татко е обзет от яд — философски яд. Рядко му се случваше да бъде истински ядосан, но си позволяваше известна мярка сдържан яд. Наричаше го „средство за освежаване“. И ние видяхме, че бе освежително ядосан, когато влезе в стаята.
— Какво ще кажете? — рязко заговори той. — Бях на обед с Уилкокс!
Уилкокс беше престарелият ректор на университета, чийто изхабен ум бе претъпкан с обобщения, свежи в 1870 година, но неподновени оттогава насам.
— Бях поканен — съобщи татко. — Дойдоха да ме повикат.
Той замълча, ние чакахме.
— О, това беше направено много мило, признавам, но аз бях смъмрен. Аз! И то от това древно изкопаемо!
— Обзалагам се, че зная за какво са те мъмрили рече Ърнест.
— И до три пъти няма да се сетиш — изсмя се татко.
— Един път ще стигне — отвърна Ърнест. — И то няма да е досещане. Ще бъде извод. Мъмрили са те зарад личния ти живот.
— Точно така! — възкликна татко. — Как се сети?
— Знаех, че това ще дойде. Предупреждавах те за това и преди.
— Да, предупреждаваше ме — замислено каза баща ми. — Но аз не можех да го повярвам. Във всеки случай то ми дава само нови заключителни данни за моята книга.
— Но не е нищо в сравнение с това, което ще дойде — продължи Ърнест, — ако се държиш по същия начин и продължаваш да приемаш в къщата си всички тези социалисти и всякакви радикали, включително и мен.
— Точно каквото ми каза старият Уилкокс. Какво с нищо неоправдано изявление! Каза, че това било проява на лош вкус, съвършено безполезна във всеки случай и неотговаряща на университетските традиции и принципи. Каза и сума други такива неясни неща, а аз не можах да го накарам да ми спомене нещо определено. Аз го поставих в доста неловко положение и не му остана нищо друго, освен да повтаря все едно и също и да ми разправя колко ме уважавали той и целият свят като учен. Тази задача не му беше приятна. Личеше, че не му се харесва.
— Той не е действувал по своя воля — каза Ърнест. — Човек не винаги е склонен да носи окови на краката49.
— Да. Толкова измъкнах от него. Каза ми, че тази година университетът имал нужда от много повече пари, отколкото бил готов да му отпусне щатът, и че тези пари трябвало да дойдат от богати лица, които щели непременно да се обидят, ако университетът се отклони от високия си идеал за безпристрастни занимания с безпристрастна наука. Когато се помъчих да го накарам да каже направо какво общо има частният ми живот с отклоняването на университета от високия му идеал, той ми предложи две години отпуск с пълна заплата в Европа за отдих и научни изследвания. Разбира се, не можех да приема при тези обстоятелства.
— Щеше да е много по-добре, ако беше приел — каза сериозно Ърнест.
— Това бе подкуп — възпротиви се татко и Ърнест кимна. — Освен другото този хубостник каза, че се говорело, имало великосветски клюки и така нататък, че дъщеря ми се появявала на обществени места с такъв всеизвестен субект като тебе и това не отговаряло на добрия тон и достойнството на университета. Не че лично той имал нещо против — о, не! Но се говорело и съм щял да разбера.
Ърнест поразмисли върху това изявление за миг и каза с много сериозно изражение, зад което се криеше мрачен гняв:
— В тази работа има повече от обикновен университетски идеал. Някой е упражнил натиск върху ректора Уилкокс.
— Мислиш ли? — попита татко и по лицето му личеше, че е повече заинтересован, отколкото уплашен.
— Иска ми се да споделя с теб една догадка, която смътно се очертава в главата ми — каза Ърнест. — Никога в историята на света обществото не е било в такова ужасно състояние на непрекъснати промени, както сега. Бързите преобразования в промишлената ни система предизвикват също толкова бързи промени в нашия религиозен, политически и обществен строй. Невидим и страхотен преврат се извършва в характера и устройството на обществото. Човек може само смътно да долови тези неща. Но те се усещат във въздуха, сега, днес. Човек усеща как се надигат тези неща — огромни, неясни и ужасяващи. Умът ми, уплашен, изтръпва пред мисълта в какво биха могли да кристализират. Вие чухте думите на Уиксън онази вечер. Зад тях се криеха същите безименни, безформени неща, които усещам. Той говори за тези неща с едно свръхсъзнателно предусещане.
49