— Искаш да кажеш… — започна татко и млъкна.
— Искам да кажа, че има сянка на нещо колосално и застрашително, която вече започва да пада върху страната. Наречете я сянка на някаква олигархия, ако искате — това е най-подходящото име, с което бих посмял да я нарека. Какво може да е нейното естество, отказвам да си представя50. Но това, което исках да кажа, е: ти си в опасно положение — пред една опасност, която собственият ми страх изостря, понеже не съм в състояние дори да я измеря. Послушай съвета ми и се съгласи да вземеш отпуск.
— Но това би било малодушие — възпротиви се татко.
— Нищо подобно. Ти си възрастен човек. Извършил си своето дело в света, и то голямо дело. Остави сегашното сражение на младите и силните. Ние, младите, тепърва трябва да извършим нашето дело. Ейвис ще стои рамо до рамо с мен в това, което ще дойде. Тя ще бъде твой представител на бойната линия.
— Но те не могат да ми направят нищо — възрази татко. — Слава богу, аз съм независим. О, уверявам те, че знам на какви страшни преследвания могат да подложат един професор, който е икономически зависим от университета. Но аз не съм зависим. Не съм бил професор зарад заплатата. Мога да преживявам съвсем спокойно от собствените си доходи и заплатата е единственото, което могат да ми отнемат.
— Но ти не си даваш сметка — отговори Ърнест. — Ако стане всичко това, от което ме е страх, личният ти доход, дори основният капитал могат да ти бъдат отнети със същата леснина, както и заплатата.
Баща ми помълча няколко минути. Той напрегнато мислеше и виждах как бръчките придават решителен вид на лицето му. Най-после той проговори:
— Няма да приема този отпуск. — Татко замълча отново. — Ще продължа да пиша книгата си51. Може би грешиш, но независимо от това дали си прав или не, няма да се предам.
— Добре — рече Ърнест. — Ти вървиш по същия път, както епископ Морхаус, и към същия гибелен край. И двамата ще бъдете пролетарии, преди да стигнете до него.
Разговорът се насочи към епископа и ние накарахме. Ърнест да обясни какво е правил с него.
— Той е загубил душевния си покой след пътешествието през ада, което направи с мене. Заведох го в домовете на неколцина наши фабрични работници. Показах му човешки развалини, захвърлени от промишлената машина, и той чу историята на техния живот. Заведох го в бедняшките квартали на Сан Франциско и съзря в пиянството, проституцията и престъпността по-дълбока причина от вродената поквара. Епископът е много разстроен и нещо по-лошо от това: не се поддава на никакви увещания. Прекалено е нравствен. Всичко видяно го засегна твърде болезнено. И както винаги той е непрактичен. Витае във въздуха с всякакви нравствени заблуди и крои планове за мисионерска работа сред културните хора. Смята за свой морален дълг да възкреси стария дух на църквата и да предаде нейния завет на господарите. Той е до немай-къде възбуден. Рано или късно ще избухне и тогава ще настъпи катастрофата. Каква форма ще приеме тя, не мога дори да си представя. Той е чиста, възвишена душа, но е толкова непрактичен! Не мога да го разбера. Не мога да го накарам да стъпи здраво на земята. И както витае във въздуха, епископът се носи към своята Гетсиманска градина. А след това към разпъването си на кръст. Такива възвишени души са създадени за разпъване на кръст.
— А ти? — запитах аз и под усмивката ми се криеше дълбоката тревога на любовта.
— Аз не — изсмя се Ърнест в отговор. — Мене може да ме екзекутират или да ме убият от засада, но никога не ще ме разпънат на кръст. Аз стоя твърде здраво и твърде трезво на земята.
— Защо тогава е трябвало да докараш епископа до разпятието? — попитах. — Няма да отречеш, че причината за това си ти.
— Нима ще оставя една блага душа в блаженство, когато има милиони отрудени и нещастни? — отговори ми той с въпрос.
— Защо тогава посъветва татко да приеме предложението за отпуск?
— Защото не съм чиста, възвишена душа — гласеше отговорът му. — Защото съм здравомислещ, трезв и егоист. Защото те обичам и както за Рут от Стария завет твоите близки са и мои близки. Колкото до епископа, той няма дъщеря. Освен това колкото и да е малка ползата, все пак слабосилните му вопли ще допринесат нещичко за революцията, а всеки малък принос си има своето значение.
50
Макар хората като Евърхард да не са могли да си представят нейното естество, имало е други, дори и преди неговото време, които долавяли тази сянка. Джон С. Калхун казал:
51
Тази книга, „Икономика и образование“, била издадена през същата година. Оцелели са три екземпляра: два в Ардис и един в Асгард. Книгата се занимава с обстойни подробности относно един фактор за запазване на установения ред, а именно с капиталистическата насоченост на университетите и обикновените училища. Тя представлява логично и съкрушително обвинение срещу цялата образователна система, която насаждала в умовете на студентите само такива схващания, каквито били благоприятни за капиталистическия режим, и изключвала всички схващания, които били враждебни и пагубни. Книгата предизвикала фурор и била незабавно иззета от олигархията.