Спрях каретата, слязох и след няколкоминутен разговор убедих две от уличните жени да се качат при мен. Ако Исус е бил прав, тези две нещастници бяха мои сестри и единствената надежда за пречистването им бе в моята обич и нежност.
Аз живея в един от най-хубавите квартали на Сан Франциско. Къщата, в която живея, струва стотина хиляди долара, а мебелите, книгите и произведенията на изкуството в нея — още толкова. Това е голяма самостоятелна къща. Не, това е дворец, в който има много слуги. Никога не съм знаел за какво могат да служат дворците. Мислел съм си, че са направени за живеене. Но сега знам. Прибрах двете уличници в моя дворец и те ще останат при мен. Възнамерявам да напълня всяка стая в моя дворец със сестри като тях.
Слушателите ставаха все по-неспокойни и по-смутени, а по лицата на насядалите на подиума се изписваше все по-голям и по-голям ужас и смайване. В този миг епископ Дикинсън стана и с изражение на погнуса напусна подиума и залата. Но епископ Морхаус не забеляза нищо и с очи, изпълнени с видението му, продължи:
— О, братя и сестри, в тази моя постъпка намирам решението на всичките си противоречия. Аз не знаех за какво се правят каретите, но сега знам. Те се правят, за да превозват немощните, болните и престарелите; те се правят, за да се засвидетелствува почит на онези, които са загубили дори чувството за срам. Аз не знаех за какво се правят дворци, но сега намерих за тях едно приложение. Дворците на църквата би трябвало да бъдат болници и приюти за онези, които са паднали край пътя и загиват.
Той направи продължителна пауза, явно погълнат от завладялата го мисъл, трескаво търсейки как да я изрази най-добре.
— Не съм достоен, драги братя, да ви поучавам за нравствеността. Твърде дълго съм живял в позор и лицемерие, за да мога да помогна на други; обаче моята постъпка спрямо тези жени, тези мои сестри, ми показва, че по-добрият път се намира лесно. За онези, които вярват в Исуса и неговото евангелие, не може да има друго отношение на човек към човека освен обичта. Единствено любовта е по-силна от греха — по-силна от смъртта. Ето защо казвам на богатите между вас, че техен дълг е да направят това, което направих и правя аз. Нека всеки от вас, който е заможен, да прибере в дома си някой крадец и да се държи с него като с брат, някоя блудница и да се държи с нея като със сестра и Сан Франциско няма да има нужда от полиция и съдии; затворите ще бъдат превърнати в болници, а престъпникът ще изчезне заедно с престъпленията си.
Трябва да отдадем самите себе си, а не само нашите пари. Трябва да постъпваме, както е постъпвал Христос, това е благата вест на църквата в днешните дни. Ние много сме се отклонили от заветите на Учителя. Ние пропиляваме живота си в собственото охолство. Ние сме издигнали мамона на мястото на Христа. Аз имам тука едно стихотворение, в което е казано всичко това. Бих искал да ви го прочета. То е написано от грешна душа, която въпреки всичко е виждала ясно54. Не бива да го вземете за нападка срещу католическата църква. То е нападка срещу всички църкви, срещу разкоша и блясъка на всички църкви, които са се отклонили от пътя на Учителя и са издигнали преграда между себе си и овците му. Ето го:
Слушателите бяха възбудени, но не и развълнувани. Въпреки това епископ Морхаус не го забелязваше. Той продължи неотклонно в същия дух:
— И тъй аз казвам на богатите между вас и на всички богати хора, че жестоко потискате агънците на Учителя. Вие сте ожесточили сърцата си. Запушили сте ушите си за гласовете, които въпият в страната — гласове на мъка и скръб, които вие не искате да чуете, но които ще се чуят един ден. И затова ви казвам…
Но в този миг X. X. Джоунз и Филип Уорд, които вече бяха се вдигнали от креслата си, поведоха епископа надолу от подиума пред стаилите дъх и възмутени слушатели.