— Ърнест е бил прав — каза ми той, щом се върна у дома. — Ърнест е изключителен младеж и аз предпочитам да станеш негова жена, отколкото на самия Рокфелър или на английския крал.
— Какво има? — уплашено попитах аз.
Олигархията се кани да прегази и нас, теб и мен. Уиксън ми го каза почти открито. Беше много любезен… за един олигарх. Предложи ми да ме възстанови в университета. Как ти се вижда това? Той, един ненаситен грабител, има властта да реши дали да преподавам или не в щатския университет! Но той ми предложи дори нещо повече от това: предложи ми да ме направи ректор на някакъв проектиран голям институт за физически науки — олигархията трябва някак да се отърве от излишъците си, нали разбираш? „Спомняте ли си какво казах на този социалист, възлюбления на дъщеря ви? — попита той — Казах му, че ние ще смачкаме работническата класа. И ще я смачкаме. Колкото за вас, аз храня дълбоко уважение към вас като учен; но ако свържете съдбата си с работническата класа… внимавайте да не смачкаме и вас, това е всичко.“ След това се обърна и се отдалечи.
— Това значи, че ще трябва да се оженим по-рано, отколкото искахте вие — забеляза Ърнест, когато му разказахме за случката.
Не можах да разбера защо разсъждава така, но скоро щеше да ми стане ясно. Беше точно по времето, когато се изплащаха тримесечните дивиденти на Сиерските предачници или, по-точно, когато би следвало да бъдат изплатени, защото татко не получи нищо. След като почака няколко дена, той писа на секретаря. Веднага се получи отговор, че в книгите на предприятието не било отбелязано татко да притежава някакви акции, и учтива молба за по-подробни сведения.
— Ще ги получа достатъчно подробно, да го вземат дяволите! — заяви татко и отиде в банката да вземе въпросните акции от касетката си в хранилището.
— Ърнест е изключителен човек — каза той, когато се върна, докато му помагах да си свали палтото. — Повтарям, дъще, този твой приятел е изключителен младеж.
Бях се научила да очаквам някаква беда, когато хвали Ърнест по такъв начин.
— Те вече ме натъпкаха в калта — обясни татко. — Нямаше никакви акции. Касетката беше празна. Вие с Ърнест ще трябва да се ожените по-скоричко.
Татко държеше на лабораторните методи. Заведе дело срещу Сиерските предачници, но не можеше да ги накара да представят в съда счетоводните си книги. Той нямаше власт над съда, а Сиерските предачници имаха. Това обяснява всичко. Татко претърпя пълно поражение в съда, а откритият грабеж бе оправдан от закона.
Сега е направо смешно, като си спомня как е бил сразен татко. Той срещнал случайно Уиксън на улицата в Сан Франциско и му казал, че е проклет негодник. След това бил арестуван за опит за физическо насилие, глобен от полицейския съд и накаран да декларира, че ще спазва обществения ред. Всичко това било толкова нелепо, че той сам се смя, когато се върна у дома. Но какъв шум се вдигна в местните вестници! Говореше се сериозно за бацила на насилието, който заразявал всички хора, прегърнали социализма; и татко, въпреки дългия му мирен живот, се даваше като блестящ пример за въздействието на този бацил. Няколко вестника твърдяха и това, че умствените способности на татко отслабнали от напрегнатите научни изследвания, и предлагаха да бъде затворен в държавен приют за душевноболни. И подобни твърдения не бяха само празни приказки. Това беше надвиснала опасност. Но татко бе достатъчно разумен да я разбере. Можеше да се поучи от урока на епископа и беше си взел добра поука. Той си кротуваше, каквато неправда и да се извършеше спрямо него, и всъщност, струва ми се, изненадваше враговете си.
Възникна въпросът с къщата — нашия дом. Срещу нея бе обявена за пресрочена една ипотека и ние трябваше да се откажем от правото на собственост. Разбира се, никаква ипотека нямаше, нито бе някога имало. Мястото е било купено в брой, а къщата е била платена още при построяването й. И къщата, и мястото винаги са били свободни и необременени с никакви заеми. И все пак ипотека имаше, съставена по всичките изисквания на закона и съответно подписана, с извлечение за внасяните в течение на редица години лихви. Татко не протестира. Както му бяха ограбили парите, така сега заграбваха неговия дом. И нямаше от кого да поиска помощ. Машината на обществото беше в ръцете на тези, които бяха решили да го опропастят. Той беше философ в душата си и дори не се ядосваше вече.
— Обречен съм на опропастяване — каза ми той, — но това не ми дава основание да не се мъча да се разстройвам колкото мога по-малко. Старите ми кости са много трошливи и аз си научих урока. Господ да ми е свидетел, че не искам да прекарам остатъка от живота си в лудница.