Облакът на войната надвисваше тъмен и злокобен. Декорът за световна катастрофа беше готов, защото в целия свят положението бе тежко: работнически безредици, загиваща средна класа, армии от безработни, сблъсквания на икономически интереси по световните пазари, клокот и тътен на социалистическата революция83.
Олигархията искаше война с Германия. И я искаше по десетина причини. От главоломната смяна на събитията, до каквато би довела такава една война, от пренареждането на международните групировки и от сключването на нови договори и съюзи олигархията щеше да извлече големи печалби. Нещо повече: войната щеше да погълне многото национални излишъци, да намали армиите на безработните, които застрашаваха всички страни, и да даде на олигархията време да си поеме дъх, за да усъвършенствува и приведе в изпълнение плановете си. Такава война фактически щеше да предаде световния пазар във владение на олигархията. А тя щеше да създаде и голяма действуваща армия, която нямаше да става нужда да се разпуска, а в умовете на хората повикът „Америка срещу Германия“ щеше да измести повика „Социализмът срещу олигархията“.
И войната наистина щеше да извърши всичко това, ако не бяха социалистите. В малките ни четири стаички на Пел стрийт се състоя тайно събрание на водачите от Западните щати. На него най-напред се обсъди становището, което трябваше да поддържат социалистите. Не за първи път социалистите заемаха твърда позиция против войната84, но в Съединените щати това бе нещо ново. След тайното ни събрание ние влязохме във връзка с федералната организация, а скоро шифрованите ни телеграми и отговорите им закръстосваха океана между нас и бюрото на Интернационала.
Германските социалисти бяха готови да действуват заедно с нас. Те наброяваха над пет милиона, мнозина се числяха в действуващата армия, а освен това бяха в приятелски отношения с професионалните съюзи. И в двете страни социалистите излязоха със смели декларации против войната и заплашиха с обща стачка. А междувременно правеха приготовления за тази обща стачка. Освен това революционните партии на всички страни дадоха широка гласност на социалистическия принцип за международен мир, който трябвало да се запази на всяка цена, дори ако се наложи бунт или революция вътре в страната.
Общата стачка беше една от големите победи, спечелени от нас, американските социалисти. На четвърти декември американският пълномощен министър бе отзован от германската столица. Същата нощ немската флота нападна ненадейно Хонолулу, като потопи три американски кръстосвача и митнически катер и бомбардира града. На следващия ден Германия и Съединените щати бяха вече във война, а само час по-късно социалистите в двете страни обявиха обща стачка.
За първи път военният властелин на Германия се озова лице срещу лице с хората от неговата империя, конто движеха живота на тази империя. Без тях той не можеше да я управлява. Новото в положението беше това, че бунтът им беше пасивен. Те не се бореха. Не правеха нищо. Но въпреки че не правеха нищо, все пак връзваха ръцете на своя войнолюбив господар. Той само би се зарадвал на случая да пусне кръволоците си срещу разбунтувалия се пролетариат. Но никой не му предоставяше такъв случай. Не можеше да пусне кръволоците си. Нито можеше да мобилизира армията и да тръгне на война, нито можеше да накаже непокорните си поданици. Никакво колело не се въртеше в империята му. Нито един влак не се движеше, нито едно телеграфно съобщение не се предаваше по жиците, понеже наред с останалото население бяха спрели да работят и телеграфистите и железничарите.
А както беше в Германия, така беше и в Съединените щати. Най-после организираното работничество беше научило урока си. Претърпяло решително поражение в полето на собствената си дейност, то беше изоставило това поле и се присъединило към политическата дейност на социалистите, защото общата стачка беше политическа стачка. Освен това организираното работничество претърпя толкова лошо поражение, че му беше все едно. То се присъедини към общата стачка само от отчаяние. Милиони работници захвърляха инструментите си и напускаха работа. Особено се отличиха механиците. Главите им бяха окървавени, организацията им уж беше унищожена и въпреки това те излязоха от фабриките заедно със съюзниците си от металообработващите занаяти.
83
Този клокот и тътен се чували вече отдавна. Още 1906 г. един англичанин, лорд Ейвбъри, изрекъл следното в Камарата на лордовете:
По същото време в Америка Силни Брукс писал в „Харпърз Уийкли“:
84
Още в самото начало на двадесети век след Христа международната организация на социалистите най-после формулирала своето дълго съзрявало отношение към войната. Накратко тяхната доктрина била:
На 21 май 1905 година, когато имало опасност от война между Австро-Унгария и Италия, техните социалисти се събрали на съвещание в Триест и заплашили е обща работническа стачка в двете страни, в случай че войната бъде обявена. Това се повторило на следващата година, когато „Мароканската криза“ застрашавала с война Франция, Германия и Англия.