Дори общите работници и цялата неорганизирана наемна работна ръка спряха работа. Стачката беше сковала всичко така, че никой не можеше да работи. Освен това жените се оказаха най-силни насърчителки на стачката. Те се обявиха решително против войната. Те не искаха мъжете им да отиват да мрат. От друга страна, разбира се, идеята за обща стачка допадна на народа. Събуди чувството му за хумор. Идеята беше заразителна. Децата във всички училища стачкуваха и няколкото учители, които идваха, пак си отиваха от опустелите класни стаи. Общата стачка доби характера на голям всенароден празник. А идеята за единодушието на работниците, доказана по този начин, разпалваше въображението на всички. И в края на краищата в това грандиозно веселие не се криеше никаква опасност. Как може някой да бъде наказан, когато виновни са всички?
Съединените щати бяха парализирани. Никой не знаеше какво става по света. Нямаше вестници, писма, официални съобщения. Всяко селище беше така откъснато, сякаш десет хиляди мили първобитна пустош се простираше между него и останалия свят. Всъщност светът бе престанал да съществува. И това положение на нещата продължи цяла седмица.
В Сан Франциско не знаехме дори какво става оттатък залива — в Оъкланд или Бъркли. Това оказваше странно, потискащо въздействие върху душевното състояние. Сякаш беше издъхнало някакво огромно космическо същество. Пулсът на страната престана да тупти. Наистина нацията бе умряла. Нямаше трополене на каруци по улиците, нямаше фабрични свирки, нямаше бръмчене на електричество във въздуха, не минаваха трамваи, не викаха вестникарчета — нищо освен отделни хора, които нарядко минаваха като плахи призраци, самите те потиснати и загубили своята реалност в това безмълвие.
И през тази седмица безмълвие олигархията получи урок. И тя добре го запомни. Общата стачка беше предупреждение. Тя не биваше да се повтори. Олигархията щеше да се погрижи за това.
На края на седмицата, както е било предварително уговорено, телеграфистите на Германия и на Съединените щати се върнаха по местата си. Чрез тях социалистическите водачи на двете страни поставиха своя ултиматум на управниците. Войната трябваше да се отмени или стачката щеше да продължи. Не стана нужда да се преговаря дълго. Обявяването на войната бе оттеглено и населението на двете страни се завърна към всекидневните си задължения.
Тъкмо това подновяване на мира доведе до съюза между Германия и Съединените щати. В действителност това бе съюз между императора и олигархията с цел да се борят против общия им враг — революционния пролетариат на двете страни. Това бе същият съюз, който олигархията сетне тъй предателски наруши, когато германските социалисти въстанаха и смъкнаха от трона войнолюбивия си господар. Това беше точно каквото искаше олигархията: унищожаване на големия й съперник на световния пазар. Премахнала императора, Германия нямаше да има излишъци за чуждия пазар. В съгласие със самото естество на социалистическата държава германското население щеше да консумира всичко, каквото произвеждаше. Разбира се, то щеше да предлага известни стоки, които произвеждаше, срещу други, които не произвеждаше, но това щеше да бъде съвсем различно от излишни за страната стоки.
— Обзалагам се, че олигархията ще намери начин да се оправдае — каза Ърнест, когато вероломството й спрямо германския император стана известно. — Както обикновено олигархията ще бъде убедена, че е постъпила правилно.
И наистина официалното оправдание на олигархията за постъпката й беше, че е извършила това зарад американския народ, за чиито интереси се грижела. Тя премахнала омразния съперник от световния пазар и ни дала възможност да пласираме там нашите излишъци.
— Най-глупавото в цялата тази работа е, че сме толкова безпомощни и трябва да се оставим такива идиоти да се разпореждат с интересите ни — забеляза Ърнест. — Те ни създадоха възможността да продаваме повече в чужбина, което значи, че самите ние ще бъдем принудени да консумираме по-малко.
XIV. НАЧАЛОТО НА КРАЯ
Още през януари 1913 година Ърнест прозря накъде клонят нещата, но не можеше да накара своите другари водачи да видят призрака на Желязната пета, който се бе появил в ума му. Те бяха твърде самоуверени. Събитията водеха доста стремително към кулминационната точка. В световните отношения бе настъпила криза. Американската олигархия фактически обсеби световния пазар и десетки страни бяха изхвърлени от него с останали в ръцете им излишъци, които не можеха нито да консумират, нито да продадат. За такива страни не оставаше нищо друго освен да се преустроят. Те не можеха да продължа: да произвеждат излишъци по този начин. Капиталистическата система, що се отнасяше до тях, безнадеждно се беше провалила.