Преустройството на тези страни прие формата на революция. Беше време на смут и насилие. Навсякъде се сгромолясваха институции и правителства. На всякъде, с изключение на две или три страни, доскорошните господари капиталисти водеха ожесточен; борба за имуществата си. Но воюващият пролетариат отнемаше от тях управлението. Най-после се сбъднаха класическите думи на Карл Маркс: „Ударил е часът на частната капиталистическа собственост. Експроприаторите ги експроприират“. И най-после със сгромолясването на капиталистическите правителства на мястото им възникнаха правителства на народно сътрудничество.
„Защо Съединените щати изостават?“, „Заловете се за работа, американски социалисти!“, „Какво става с Америка?“ — бяха телеграмите, които ни изпращаха сполучилите другари от другите страни. Но ние не можехме да вървим в крак с тях. Олигархията не пречеше. Нейната грамада, като труп на някакво исполинско чудовище, ни заприщваше пътя.
„Почакайте, докато встъпим в длъжност през пролетта — отговаряхме ние. — Тогава ще видите.“
В тези думи се криеше нашата тайна. Ние бяхме спечелили на наша страна земеделците, а през пролетта десетина щата щяха да минат в техни ръце по силата на изборите предишната есен. Изведнъж щяха да бъдат учредени десетина правителства на народно сътрудничество. После останалото щеше да е лесно.
— Ами ако земеделците не успеят да вземат властта? — искаше да знае Ърнест. Обаче другарите му го наричаха непоправим черногледец.
Но такава несполука да вземат властта не беше главната опасност, която Ърнест имаше пред вид. Това, което предвиждаше, беше отстъпничеството на големите професионални съюзи и възникването на касти.
— Гент е научил олигарсите как да постъпват — казваше Ърнест. — Обзалагам се, че са превърнали неговия „Благодетелен феодализъм“85 в учебник.
Никога не ще забравя вечерта, когато след разгорещен спор с пет-шест работнически водачи Ърнест се обърна към мен и тихо рече:
— Това решава въпроса. Желязната пета е победила. Краят се вижда.
Малката конференция в дома ни не беше официална, но Ърнест, както и останалите му другари, се мъчеше да осигури уверенията на работническите водачи, че ще призоват хората си и към следващата обща стачка. О’Конор, председателят на съюза на механиците, пръв от шестте присъствуващи водачи отказа да даде такова уверение.
— Видяхте, че ядохте голям бой при старата ви тактика на стачки и бойкоти — настояваше Ърнест.
О’Конор и другите кимнаха.
— А видяхте и какво може да направи една обща стачка — продължи Ърнест. — Ние спряхме войната; с Германия. Никога досега не е имало по-блестяща проява на солидарността и силата на работническата класа. Работниците могат и ще управляват света. Ако продължавате да се държите с нас, ние ще сложим край на царуването на капитализма. Това е единствената ви надежда. И нещо повече: вие го знаете. Друг изход няма. Каквото и да правите със старата си тактика, вие сте обречени на поражение, ако не по друга причина, то защото господарите държат в свои ръце съдилищата86.
— Ти много бързаш — отговори О’Конор. — Не знаеш всички изходи от положението. Има и друг изход. Ние знаем какво правим. До гуша ни е дошло от стачки. Като стачкуваме, ни бият, та само пушек, се вдига. Но мисля, че никога вече не ще стане нужда да призоваваме нашите хора пак към стачка.
— Какъв е вашият изход? — попита го без заобикалки Ърнест.
О’Конор се изсмя и поклати глава:
— Мога да ти кажа само едно: ние не сме спали. Пък и сега не сънуваме сънища.
— Надявам се, че не е нещо, от което да ви е страх или срам — подхвърли предизвикателно Ърнест.
— Мисля, че ние най-добре си знаем работата — отвърна О’Конор.
— Ако съдя по това, как я криеш, не ще да е много чиста работа — каза Ърнест с нарастващ гняв.
— Ние си платихме урока с пот и кръв и сме заслужили това, което ни се полага — бе отговорът на О’Конор. — Всеки гледа преди всичко себе си.
— Щом те е страх да ми кажеш какъв е твоят изход, ще ти го кажа аз! — Ърнест вече не можеше да се сдържа. — Ще взимате участие в грабежа! Споразумели сте се с врага, ето какво сте направили! Продали сте каузата на работниците, на всички работници! Напускате бойното поле като страхливци!
85
„Нашият благодетелен феодализъм“ — книга, издадена в 1902 г. сл.Хр. от У. Дж. Гент. Винаги се е твърдяло, че идеята за олигархията се породила в ума на едрите капиталисти благодарение на Гент. Това имение се поддържа в цялата литература от трите века на съществуването на Желязната пета и дари в литературата от първия век на Братството между хората. Днес отне знаем, че тава не е вярно, но то не променя факта, че Гент си остава най-несправедливо оклеветеният невинен човек в цялата история.
86
Като образец на решения на съдилищата, настроени против работническата класа, даваме следващите примери. В каменовъглените райони широко се използувал детският труд. В 1905 г. сл.Хр. работниците сполучили да прокарат закон, гласуван в Пенсилвания, според който към клетвената декларация на родителите трябвало да се приложат доказателства за възрастта на детето и за известен образователен ценз. Той бил незабавно обявен за противоконституционен от съда в Люзърнеката околия на оставаше, че бил в противоречие с Четиринадесетата поправка на Конституцията паради това, че правил разлика между лица от една и съща категория, а именно деца над четиринадесетгодишна възраст и такива над нея. Щатският съд потвърдил решението. Нюйоркският върховен съд в 1905 г. сл.Хр. обявил за противоконституционен закона, с който се забранявало на малолетни и жени да работят във фабрики след девет часа вечерта; основанието било, че такъв закон бил „класово законодателство“. Хлебарите по онова време също били страхотно експлоатирани. Нюйоркското законодателно събрание гласувало закон, ограничаващ работата е пека рийте до десет часа дневно. В 1006 г. сл.Хр. Върховният съд на Съединените щати обявил този закон за противоконституционен. В частност решението гласяло: