Выбрать главу

— Доказателството, доказателството — нетърпеливо повтори д-р Хамърфилд. — Оставете предисловията. Дайте ни това, което сме търсили толкова дълго: доказателство за реалността на нещата. Дайте ни го и ние ще бъдем равни на боговете.

В думите и държането му имаше неучтив и подигравателен скептицизъм, който достави тайно удоволствие на повечето от хората на масата, но като че ли ядоса епископ Морхаус.

— Доктор Джордан10 го е изложил много ясно — каза Ърнест. — Неговото доказателство за реалността на нещата е: „Приложимо ли е на практика? Можеш ли да му повериш живота си?“

— Пфу! — подигравателно се изсмя д-р Хамърфилд, — Вие не сте помислили за епископ Бъркли11. На него още никой не му е отговорил.

Д-р Хамърфилд изпадна в гняв, в праведен гняв. Можеше да се помисли, че е хванал Ърнест в кражба или лъжа.

— Млади човече — извиси глас той, — това изявление не се отличава от всичко друго, изречено от вас тази вечер! То е низко и необосновано!

— Аз съм напълно смазан — промълви кротко Ърнест. — Само не зная с какво са ме ударили. Ще трябва да ми го дадете да го похвана, докторе.

— Ще ви го дам, ще ви го дам! — Д-р Хамърфилд се давеше с думите си. — Отде знаете? Вие не знаете дали епископ Бъркли е свидетелствувал, че неговата метафизика не е давала практически резултат! Вие нямате доказателства! Млади човече, тя винаги е била резултатна!

— Приемам за доказателство, че метафизиката на Бъркли не е давала практически резултат, защото… — Ърнест спокойно помълча един миг. — Защото Бъркли е неизменно прибягвал до минаване през врати, вместо през стени. Защото за запазване на живота си се е уповавал на материалния хляб, и масло, и ростбиф. Понеже се е бръснел с бръснач, който е давал практически резултат, когато е премахвал космите от лицето му.

— Но това са реални неща! — възкликна д-р Хамърфилд. — Метафизиката борави с представи.

— И те дават практически резултат… в съзнанието? — меко запита Ърнест.

Духовникът кимна.

— И дори множество ангели могат да танцуват на върха на една игла… в съзнанието — продължи замислено Ърнест. — И един бог, хранещ се с китова мас и облечен с кожи, може да съществува и да действува… в съзнанието; я няма никакви доказателства за обратното… в съзнанието. Предполагам, докторе, че вие живеете в съзнанието?

— Моето съзнание е моето царство — гласеше отговорът.

— Това е само един от многото начини да се каже, че живеете във въздуха. Но аз съм сигурен, че се връщате на земята, когато стане време за ядене или когато се случи земетресение. Кажете ми, докторе, не ви ли хваща страх при земетресение, че това ваше безтелесно тяло може да бъде ударено от някоя нематериална тухла?

В същия миг съвсем несъзнателно д-р Хамърфилд вдигна ръка до главата си, където под косата се забелязваше някакъв белег. Случайно Ърнест беше налучкал подходящ пример. Д-р Хамърфилд без малко щял да бъде убит през Голямото земетресение12 от падащ комин. Всички избухнаха в гръмогласен смях.

— Е? — попита Ърнест, когато смехът поутихна. — Някакви доказателства за обратното? — И сред мълчанието попита отново: — Е? — Сетне добави: — Все пак добре, макар и да не е чак толкова добър този ваш аргумент.

Но д-р Хамърфилд бе временно сразен и боят продължи да вилнее в други насоки. Ърнест оборваше духовниците по всеки възникнал въпрос. Когато те заявиха, че познавали работническата класа, той им изреди основни истини за работничеството, които те не знаеха, и ги подкани да докажат противното. Даваше им факти, само факти, не им позволяваше да правят екскурзии във въздуха и ги връщаше на твърдата земя и към нейните факти.

Колко живо си спомням тази сцена! Чувам го r сега, с тази войнствена нотка в гласа, да ги прави на пух и прах с фактите си — всеки факт като бич, който жигосва неспирно. И беше безмилостен. Не търсеше и не даваше пощада13. Никога не ще забравя как ги разгроми на края.

— Тази вечер вие многократно признахте, било чрез пряко потвърждение, било чрез невежествени твърдения, че не познавате работническата класа. Но ле сте виновни за това. Откъде можете да знаете нещо за работническата класа? Вие не живеете в кварталите, където живее тя. Пък и защо ли ви трябва това? Капиталистическата класа е тази, която ви плаща, която ви храни, която ви облича с дрехите, дето са на гърба ви тази вечер. А в замяна вие проповядвате на работодателите си онази метафизика: която е особено приемлива за тях; а най-приемливата метафизика е такава, защото не представлява заплаха за установения обществен ред.

вернуться

10

Бележит педагог от края на деветнадесети и началото на двадесети век от християнската ера. Бил ректор на Станфордския университет, тогавашно учебно заведение, издържано с частни дарения.

вернуться

11

Идеалист-монист, който дълго озадачавал философите на онова време със своето отричане съществуването на материята, но чиито хитроумни доводи били окончателно оборени, когато новите емпирични факти на науката били обобщени със средствата на философията.

— Най-благородният от всички метафизици — засмя се Ърнест. — Но примерът ви не е сполучлив. Както свидетелствува самият Бъркли, неговата метафизика не давала практически резултат

вернуться

12

Голямото земетресение в 1906 г. след Христа, което разрушило Сан Франциско.

вернуться

13

Този израз води началото си от обичаите на онова време. Когато между мъже, биещи се до сетен дъх като диви зверове, победеният захвърлял оръжието, победителят имал пълното право да го убие или да му подари живота.