Има поговорка, че истината излиза на бял свят. Аз започнах да се съмнявам в тази поговорка. Изминали са деветнадесет години и въпреки неуморните ни усилия досега не сме успели да открием човека, който действително хвърли бомбата. Без съмнение той е бил емисар на Желязната пета, но е останал неоткрит. Ние не можахме да попаднем и на най-малкото указание за неговата самоличност. И сега, след като е изтекло толкова време, за този въпрос не остава нищо друго, освен да заеме мястото си сред тайните на историята97.
XVIII. В СЯНКАТА НА СОНОМА
За себе си през този период нямам какво много да кажа. Шест месеца ме държаха в затвора, макар да не бях обвинена в никакво престъпление. Бях „под подозрение“ — всяващ страх израз, чието значение революционерите скоро узнаха. Но зараждащата се наша тайна служба започваше да работи. Към края на втория месец от затварянето ми един от тъмничарите ми разкри, че е революционер и е във връзка с организацията. Няколко седмици след това разбрах, че Джоузеф Паркхърст, току-що назначеният лекар на затвора, е член на една от бойните групи.
Така мрежата на нашата организация проникваше навред в организацията на олигархията и я оплиташе като паяжина. И така аз бях държана в течение на всичко, каквото ставаше вън. Нещо повече: всеки от затворените наши водачи поддържаше връзка със смелите другари, които се прикриваха с ливреята на Желязната пета. При все че Ърнест лежеше в затвор на три хиляди мили, край брега на Тихия океан, ние непрекъснато си пишехме и писмата ни редовно прекосяваха цялата страна.
Водачите — и в затвора, и на свобода — можеха да обсъждат и да ръководят кампанията. След няколко месеца щеше да е възможно да се уреди бягството на някои от тях, но тъй като се оказа, че затворът не пречи на дейността ни, решено бе да се избягват всякакви преждевременни стъпки. Затворени бяха петдесет и двама депутати и не по-малко от триста души други наши водачи. Имаше план да бъдат освободени всички едновременно. Ако избягаше само една част от тях, бдителността на олигарсите щеше да се изостри така, че да осуети бягството на останалите. От друга страна, смяташе се, че едновременното им освобождаване от затвора по цялата страна щеше да окаже огромно психологическо въздействие върху пролетариата. То щеше да покаже нашата сила и да вдъхне увереност.
И така, наредено бе, когато ме освободят в края на шестте месеца, да изчезна и да приготвя безопасно скривалище за Ърнест. Да изчезна това съвсем не беше лесно. Щом излязох на свобода, шпионите на Желязната пета тръгнаха по петите ми. Налагаше се да ги отклоним от дирята ми, а аз да се прехвърля в Калифорния. Начинът, по който постигнахме това, бе направо смешен.
Вече се въвеждаше паспортна система по руски образец. Не биваше да прекося континента под свое собствено име. Трябваше съвсем да изчезна, ако исках някога пак да видя Ърнест, защото, като ме последваше след бягството си, той щеше да бъде хванат отново. От друга страна, не можех да пътувам под облика на пролетарка. Оставаше само да се прикрия под маската на членка на олигархията. Докато архиолигарсите бяха само една шепа, имаше безброй по-дребни олигарси, да речем от типа на господин Уиксън — хора със състояние от няколко милиона, — които поддържаха архиолигарсите. Жените и дъщерите на тези по-дребни олигарси бяха легион и затова бе решено да се представя за една от тях. Подир няколко години това щеше да е невъзможно, защото тогава паспортната система стана толкова съвършена, че в цялата страна нямаше нерегистриран мъж, жена или дете и всяко тяхно движение се следеше.
Когато му дойде времето, шпионите бяха отклонени от следите ми. Един час след това Ейвис Евърхард вече не съществуваше. По това време някоя си Фелис Ван Върдигън, придружена от две камериерки и луксозно кученце, с още една камериерка за кученцето98 влезе в салона на пулманов вагон99, а подир няколко минути се носеше на запад.
Трите камериерки, които ме придружаваха, бяха революционерки. Две се числяха към бойни групи, а третата, Грейс Холбрук, влезе в бойна група следващата година; шест месеца след това бе екзекутирана от Желязната пета. Тъкмо тя се грижеше за кучето. От другите две Бърта Стоул изчезна подир дванадесет години, а Ана Ройлстън е още жива й играе все по-важна роля в революционното движение100.
Без всякакви приключения прекосихме Съединените щати до Калифорния. Когато влакът спря на гарата на 16-та улица в Оъкланд, ние слязохме и там Фелис Ван Върдигън с двете й камериерки, луксозното кученце и камериерката на кученцето изчезнаха завинаги. Камериерките бяха отведени от надеждни другари. Други другари се погрижиха за мен. Половин час след като слязох от влака се намерих на малка рибарска лодка във водите на залива на Сан Франциско. Вятърът беше променлив и ние дрейфирахме безцелно по-голямата част от нощта. Но аз видях светлините на Алкатраз, където лежеше Ърнест, и намерих утеха в мисълта, че съм близо до него. Призори благодарение на гребането на рибарите стигнахме Мариновите острови. Там се укривахме цял ден и на другата вечер, понесени от прилива и силен вятър, прекосихме за два часа залива Сан Пабло и навлязохме в река Петалума.
97
Ейвис Евърхард би трябвало да живее още много поколения, за да види разкриването на тази тайна. Преди по-малко от сто години и малко повече от шестстотин след смъртта й в тайните архиви на Ватикана била открита изповедта на Первез. Може би е добре да се разкаже нещичко за този незначителен документ, който, общо взето, представлява интерес само за историците.
Первез бял американец от френско потекло, който в 1913 г. сл.Хр. лежел в затвора Тумз в град Ню Йорк и чакал да бъде съден за убийство. От изповедта му научаваме, че не е бил престъпник. Бил буен, поривист, избухлив. В безумен пристъп на ревност той убил жена си — много обикновено явление в онези времена. Первез бил обладан от страх пред смъртта, което е разказано нашироко в изповедта му. За да избегне смъртта, бил готов да извърши всичко и полицейските агенти го подготвили, като го убеждавали, че когато бъде изправен пред съда, надали ще може да се отърве от присъда за убийство при утежняващи вината обстоятелства. В онези дни убийство при утежняващи вината обстоятелства се наказвало със смърт. Виновният или виновната били слагани на специално устроен стол на смъртта и под надзора на правоспособни лекари убивани с електрически ток. Това се казвало „електрокуция“ и било много популярно през онзи период. Анестезията като начин за принудително умъртвяване била въведена по-късно.
Този човек, добър по душа, но с много рязко изявени животински инстинкти, докато лежал в затвора и чакал неминуема смърт, бил убеден от агенти на Желязната пета да хвърля бомба в Камарата на представителите. В изповедта си той изрично заявява, че бил осведомен, че бомбата ще бъде слаба и не ще причини загубата на никакъв човешки живот. Това напълно съвпада с факта, че тя е имала слаб заряд и избухването й в драката на Евърхард не било смъртоносно.
Первез бил тайно въведен в една от галериите, затворена уж поради ремонт. Трябвало сам да избере момента за хвърлянето на бомбата и той наивно признава, че увлечен от речта на Евърхард и вълнението, което тя причинила, насмалко щял да забрави за поръчението си.
Той не само бил пуснат от затвора като награда за деянието си, но получил и пожизнена пенсия. Но не й се радвал дълго. В 1914 г. сл.Хр., през септември, заболял от порок на сърцето и умрял само след три дни. Именно по това време той изпратил да повикат католическия свещеник отец Питър Дърбън и му се изповядал. Изповедта се видяла на свещеника толкова важна, че я записал и накарал Первез да подпише клетвена декларация за истинността й. Какво е станало след това, можем само да предполагаме. Документът положително бил достатъчно важен, за да бъде препратен в Рим. Трябва да е бил упражнен натиск от влиятелни лица, та не е добил гласност. Векове наред светът не е имал представа за съществуването му. Едва в миналото столетие Лорбия, блестящият италиански учен, съвсем случайно попаднал на него, когато правел проучвания във Ватикана.
Днес няма никакво съмнение, че за бомбата, избухнала в Камарата на представителите в 1913 г. сл.Хр., е отговорна Желязната пета. Дори ако изповедта на Первез изобщо не беше видяла бял свят, пак не би могло да има никакво съмнение, защото въпросното деяние, което изпратило петдесет и двама депутати в затвора, напълно приличало на безбройни други деяния, извършвани от олигарсите, а преди това — от капиталистите.
Да вземем класическия пример за свирепата и безразсъдна съдебна разправа над невинните така наречени хеймаркетски анархисти от Чикаго в предпоследното десетилетие на XIX век сл.Хр. Отделна категория представляват преднамереното опожаряване и унищожаване на капиталистическо имущество от самите капиталисти — виж втората забележка на стр. 150. За такова унищожаване често били наказвани — „окошарвани“, според тогавашния израз — невинни хора.
По време на работническите безредици през първото десетилетие на XX век сл.Хр. капиталистите прилагали подобна, но още по-кървава тактика спрямо Западната федерация на миньорите. Железопътната гара в Индепендънс била вдигната във въздуха от агентите на капиталистите. Тринадесет души били убити и много повече — ранени. И тогава капиталистите, които държели в свои ръце законодателната и съдебната машина на щата Колорадо, обвинили в това престъпление миньорите и малко останало да ги осъдят. Ромен, едно от оръдията в това деяние, като Первез, лежал в затвора в друг щат, Канзас, и чакал да бъде съден, когато към него се обърнали агентите на капиталистите. Но за разлика от Первез, признанието на Ромен станало общо достояние още докато бил жив.
После, в същия период, имаме случая на Мойър и Хейууд двама силни, безстрашни работнически водачи. Единият бил председател, а другият секретар на Западната федерация на миньорите. Бившият губернатор на щата Айдахо бил тайнствено убит. Социалистите и миньорите по онова време открито обвинили в това престъпление собствениците на мините. Въпреки това, противно на разпорежданията на федералната и щатската конституция и с помощта на таен заговор от страна на губернаторите на Айдахо и Колорадо, Мойър и Хейууд били отвлечени, хвърлени в затвора и обвинени в убийството. Това е случаят, който изтръгнал от Юджин. В. Дебз национален водач на американските социалисти по онова време, следните думи:
98
Тази смешна картинка добре илюстрира безсърдечното държане на господарите. Докато хората умирали от глад, специални камериерки се грижели за луксозни кученца. Маскарадът, предприет от Ейвис Евърхард, бил много сериозен. Той е бил въпрос на живот или смърт за Евърхард, а и за съдбата на движението, затова тази картинка трябва да се приеме като вярна. Тя дава внушителна представа за онези времена.
99
100
Въпреки непрекъснатите и почти невъобразими опасности Ана Ройлстън доживяла до преклонната възраст деветдесет и една година. Както династията Покок се изплъзвала от палачите на бойните групи, така Ана се изплъзвала от палачите на Желязната пета. Животът й бил сякаш закрилян от магия и тя живяла безнаказано сред опасности и тревоги. Самата Ана била изпълнителка на смъртни присъди в бойните групи и известна под името „Червената дева“, станала една от най-одухотворените фигури в революционното движение. Вече старица, на шестдесет и девет години, тя застреляла „Кървавия“ Халклиф сред въоръжената му охрана и избягала невредима. На края спокойно умряла от старост в тайно убежище на революционерите сред планините Озарк.