И тука трябва да кажа една дума в защита на този терорист с нежна душа, по-зле разбран от когото не е бил никои другар в революционното движение Другарят Биденбах не е бил предател на делото. Нито е бил екзекутиран от другарите си, както обикновено се говори. Този лъжлив слух разпространиха слугите на олигархията. Другарят Биденбах беше разсеян, много забравяше. Той е бил застрелян от един наш пост при пещерното убежище в Кармел понеже забравил тайните знаци. Всичко това биле печална грешка. А това, че предал бойната си група е пълна лъжа. По-предан, по-верен човек никога не е служил на делото101.
Ето вече деветнадесет години избраното от мен убежище почти непрекъснато служи за подслон и през цялото това време, само с едно изключение, никога не е било открито от външен човек. А то отстоеше само на четвърт миля от ловната хижа на Уиксън и на една миля от село Глен Елън. Винаги чувал пристигането и заминаването на утринните и вечерните влакове и обикновено си оправях часовника по свирката на тухларниците102.
XIX. ПРЕОБРАЗЯВАНЕ
„Ти трябва напълно да се преобразиш — писа ми Ърнест. — Трябва да престанеш да съществуваш. Трябва да станеш друга жена, и то не само с дрехите, които носиш, но и вътре в себе си, под дрехите. Трябва да се преобразиш така, че дори и аз да не те позная: гласът, жестовете, маниерите, стойката, походката, всичко.“
Тази заповед аз изпълних. Всеки ден с часове се упражнявах да погреба завинаги старата Ейвис Евърхард в лицето на другата жена, която мога да нарека „моето друго аз“. До това можеше да се стигне само чрез дълги упражнения. Само такава подробност като интонацията упражнявах почти непрекъснато, докато гласът на моето ново аз стана непроменлив, автоматичен. Наложително се смяташе именно такова автоматично изпълнение на възприетата роля. Човек трябва така да се обиграе, че да може да измами самия себе си. Това беше като научаване на нов език, да речем френски. Отначало говоренето на френски е принудено, въпрос на воля. Учещият мисли на майчиния си език и след това превежда на френски, или чете на френски, но трябва да го преведе на майчиния си език, за да го разбере. После, след време, когато усвои езика добре, автоматично учещият чете, пише и мисли на френски, без изобщо да превежда мисълта на майчиния си език.
Същото беше с нашата маскировка. Налагаше ни се да се упражняваме, докато възприетите роли се превръщаха в действителни; докато се покажем такива, каквито трябваше да бъдем, изискваше съсредоточено напрягане на волята. Разбира се, отначало много от това, което правехме, бяха несръчни опити Ние създавахме ново изкуство и трябваше да правим много открития. Но навред се работеше в тази насока, израстваха майстори на това изкуство, натрупваше се запас от похвати и средства. Този запас се превръщаше в нещо като учебник, който се предаваше от човек на човек, сякаш беше част от програмата в училището на революционното движение103.
Тъкмо по това време изчезна баща ми. Писмата му, които стигаха редовно до мене, секнаха. Той вече не се появи в квартирата ни на Пел стрийт. Другарите ни го търсеха навсякъде. Чрез нашата тайна служба претършувахме всички затвори в страната. Но той липсваше, сякаш земята го беше погълнала, и до ден днешен не може да се открие никакво указание за неговия край104.
Шест месеца прекарах сама в убежището, но това не бяха месеци на безделие. Организацията ни бързо напредваше и имаше купища работа, която чакаше ред да бъде свършена. Ърнест и другите водачи решаваха в затворите си какво трябва да се прави, а за нас, които бяхме вън, оставаше само да го изпълним. Трябваше да се организира устната пропаганда; да се организира шпионската ни система с всичките й подразделения; да се създават тайни печатници; да се уреди мрежата на нелегалните ни канали, което значеше да се установи връзка между безбройните ни убежища и да се подготвят нови убежища там, където липсваха брънки във веригите, кръстосали цялата страна.
101
Колкото и да търсехме във всичките материали от онези дни, запазили се до днес, не можахме да намерим никакви указания за споменатия тук Биденбах. Името му не се среща никъде освен в ръкописа на Евърхард.
102
Ако свърне на юг от Глен Елън, любопитният пътник ще се озове на булевард, който съвпада със стария селски път отпреди седем столетия. На четвърт миля от Глен Елън, след като мине втория мост, той ще забележи дол, който минава като белег от рана през хълмистата местност към група горнсти могили. Там, където е долът, бил старият обществен път, който по времето на частната землена собственост минавал през имота на някой си Шове, френски заселник в Калифорния дошъл от родината си в прословутите дни на златната треска. Гористите хълмове са същите, за които споменава Ейвис Евърхард.
Голямото земетресение в 2368 година срути отчасти една от тези могили и я събори в дупката, където се укривали на времето Ейвис и Ърнест Евърхард. След намирането на ръкописа бяха направени разкопки и къщата, двете стаи, издълбани в стената, и всички остатъци, насъбрали се през време на дългото им обитаване, бяха разкрити. Намерени бяха много ценни реликви, между които, колкото и да е чудно, и поглъщащото пушека приспособление на Биденбах, споменато в повествованието. Учените, които се интересуват от такива неща, ще трябва да прочетат брошурата на Арнолд Бентъм, която скоро ще излезе от печат.
На една миля разстояние към северозапад от гористите могили човек стига до мястото, където е бил Уейк Робин Лодж при вливането на Уайлд Уотър в река Сонома. Между другото може да се отбележи, че Уайлд Уотър първоначално се казвала Грейъм Крийк и е посочена под това име в старовремските карти на околността. Но второто име се задържало. Именно в Уейк Робин Лодж по-късно Ейвис Евърхард живяла за къси периоди от време, когато, прикривайки се като агент-провокатор на Желязната пета, могла безнаказано да играе ролята си сред хората и събитията. Официалното разрешение да обитава Уейк Робин Лодж се е запазило до днес и е подписано не от друг, а от Уиксън, представен в ръкописа като един от по-дребните олигарси.
103
Маскировката през този период действително се превърнала в истинско изкуство. Революционерите поддържали училища за актьорско майсторство във всичките си убежища. Те не прибягвали до разни помощни средства, като перуки и бради, фалшиви вежди и други такива атрибути на актьорите в театъра. Играта на революционерите била игра на живот и смърт и обикновените театрални принадлежности представлявали клопки. Маскировката трябвало да бъда присъща, вътрешна, неделима част от същността на човека, негова втора природа. За Червената дева се споменава, че била една от най-вещите в това изкуство, на което се дължи дългата й и успешна дейност.
104
Изчезването било един от ужасите на онова време. То непрекъснато се споменава като мотив в песни. Неизбежен спътник на подмолната война, бушувала през тези три столетия, това явление било почти толкова обикновено в класата на олигарсите и работническите касти, колкото и в редиците на революционерите. Без предупреждение, без следа, мъже и жени, а дори и деца изчезвали и вече не се появявали, а смъртта им оставала забулена в тайна.