Около масата възникна ропот на несъгласие.
— О, аз не оспорвам искреността ви — продължи Ърнест. — Вие сте искрени. Вие проповядвате тона, в което вярвате. Там се крие вашата сила и вашата ценност… за капиталистическата класа. Но замените ли вярването си с нещо, което застрашава установения ред, вашите проповеди ще станат неприемливи за работодателите ви и вие ще бъдете уволнени. От време на време уволняват по някого от вас по тази причина14. Не съм ли прав?
Този път нямаше никакви възражения. Всички седяха в нямо съгласие, с изключение на д-р Хамърфилд, който каза:
— Тях ги помолват да си подадат оставката едва когато започнат да мислят неправилно.
— Което, казано с други думи, означава, че те мислят по неприемлив начин — отговори Ърнест и продължи: — Затова ви казвам: дерзайте, проповядвайте и изкарвайте заплатата си, но оставете, за бога, работническата класа на мира. Мястото ви е в лагера на неприятеля. Ръцете ви са меки, защото вместо вас работят други. Коремите ви са издути от изобилната храна. — Д-р Болингфорд трепна и очите на всички се устремиха към огромния му търбух. Говореше се, че години вече този търбух му пречел да вижда краката си. — А главите ви са изпълнени с учения, които крепят установения ред. Вие сте също такива наемници (искрени наемници, ще призная), каквито са били войниците от швейцарската гвардия15. Изкарвайте почтено прехраната и заплатата си, пазете с проповедите си интересите на вашите работодатели, но недейте идва при работническата класа, за да й станете лъжливи водачи. Не може честно да се служи едновременно в два лагера. Работническата класа е минавала без вас. Повярвайте ми, ще мине без вас и занапред. Нещо повече: тя ще бъде по-добре без вас, отколкото с вас.
II. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Щом гостите си отидоха, татко се отпусна на едно кресло и избухна в гръмогласен, неудържим смях. От преди смъртта на майка ми не бях го виждала да се смее тъй от сърце.
— Обзалагам се, че д-р Хамърфилд не се е виждал толкова натясно никога в живота! — смееше се той. — „Етикецията на църковните прения!“ Забеляза ли го как започна като агънце — имам пред вид Евърхард — и колко бързо се превърна в ревящ лъв? Той има прекрасно дисциплиниран ум. Би могъл да стане добър учен, ако силите му бяха насочени в това направление.
Едва ли трябва да казвам, че Ърнест Евърхард дълбоко ме заинтересува. Заинтересува ме не само което каза и начинът, по който го каза, но и като човек. Никога не бяха срещала мъж, подобен на него. Предполагам, че тъкмо поради това въпреки двадесет и четири годишната си възраст не бях се омъжила. Той ми се хареса: трябваше да си го призная. И причините да го харесам лежеха извън пределите на ума и разсъдъка. Въпреки изпъкналите му мускули и боксьорски врат той ми направи впечатление на искрено момче. Чувствувах, че под маската на интелектуална дързост се крие нежна и чувствителна душа. Долавях това по непонятен за мен начин, най-вероятно то беше женската ми интуиция.
Имаше нещо в този негов тръбен зов, което ми грабна сърцето. Той още кънтеше в моите уши и аз знаех, че бих искала да го чуя пак… и да видя пак тези искрици смях в неговите очи, които не прилягаха на напрегнатата сериозност в изражението му. А още по-дълбоко ме вълнуваха и други смътни и неопределени чувства. Почти го любех тогава, макар и да съм сигурна, че ако не бях го видяла пак, тези смътни чувства щяха да заглъхнат и аз щях лесно да го забравя.
Но съдбата не беше отредила да не го видя никога пак. Нововъзникналият интерес на баща ми към социологията и вечерите, които даваше, не биха позволили да стане такова нещо. Татко не беше социолог. Бракът му с майка ми е бил много щастлив, а в изследванията в неговата си наука — физиката — беше имал голяма сполука. Но когато майка ми почина, редовната му работа не можа да запълни празнината. Отначало започна да се занимава по малко с философия; сетне, като се позаинтересува, се залови с политическа икономия и социология. Той имаше силно чувство за справедливост и скоро у него се разгоря желанието да поправи неправдата. Аз посрещнах тези признаци на нов интерес в живота с благодарност, при все че и на ум не можеше да ми дойде до какво щеше да го докара всичко това. С младежки ентусиазъм той се задълбочи трескаво в тези нови занимания, без да се замисли накъде го водят.
Беше свикнал открай време на лабораторна работа и стана така, че той превърна обедната ни стая в социологическа лаборатория. Тука идваха на вечеря най-различни хора с най-различно обществено положение — учени, политици, банкери, търговци, професори, профсъюзни дейци, социалисти и анархисти. Той ги подтикваше да спорят и анализираше мислите им за живота и обществото.
14
През този период имало много духовници, отлъчени от църквата поради това, че проповядвали неприемливо учение. Особено много ги отлъчвали, когато в проповедите им се появявали нотки на социализъм.