Когато влязохме в малката къщурка, видях лицето на Ърнест на светло. С изключение на тъмничната бледост с нищо не се беше променил — поне не много. Беше си същият мой възлюбен и съпруг, и герой. И все пак се забелязваше, че чертите на лицето му малко са се удължили. Но това никак не му пречеше, защото като че ли добавяше известно благородство и изтънченост към буйния излишък от живот, с който винаги се е отличавал външният му вид. Може би беше малко по-сериозен, отколкото преди, но искриците смях все още светеха в очите му. Беше отслабнал с двадесет фунта, ала физическото му състояние си оставаше великолепно. Занимавал се с гимнастика през цялото време, докато бил в затвора, и мускулите му бяха като железни. Всъщност беше в по-добро състояние, отколкото при влизането си в затвора. Минаха часове преди главата му да се отпусне на възглавницата и да го накарам да заспи. Но за мене нямаше сън. Бях твърде щастлива, пък и не бях уморена след бягството от затвора и дългото препускане на кон.
Докато Ърнест спеше, аз се преоблякох, вчесах си другояче косата и се върнах към новото си автоматично заучено „аз“. После, когато Биденбах и другите другари се събудиха, с тяхна помощ подготвих малък заговор. Всичко беше готово и ние бяхме в изкопаната в склона стая, която служеше за кухня и трапезария, когато вратата се отвори и вътре влезе Ърнест. В същия миг Биденбах ми заговори, като ме нарече Мери, и аз се обърнах и му отговорих. След това изгледах Ърнест с любопитство, каквото всяка млада членка на организацията би проявила, когато видеше такъв бележит герой на революцията. Но погледът на Ърнест се плъзна по мене и нетърпеливо зашари из стаята. В следващия миг ме представиха на него като Мери Хоумз.
За да допълним измамата, бяхме сложили една чиния повече и когато седнахме на трапезата, един стол остана празен. Бях готова да се развикам от радост, когато забелязах нарастващото безпокойство и нетърпение на Ърнест. Най-после той не можа да издържи повече.
— Къде е жена ми? — направо попита той.
— Още спи — отговорих аз.
Това бе решаващият момент. Но гласът, с който отговорих, беше чужд и Ърнест не долови в него нищо познато. Закуската продължи. Аз говорих много и възторжено, както би говорила една обожателка на герои, и явно бе, че той е мой герой. Аз се разпалих до връхната точка на въодушевлението и възторга и преди Ърнест да може да разбере какво се каня да направя, обвих ръце около врата му и го целунах по устните. Той ме отблъсна и се заозърта с яд и недоумение. Четиримата мъже избухнаха в гръмогласен смях и започнаха да му обясняват. Отначало Ърнест ги слушаше с недоверие. Той ме заразглежда внимателно и донякъде се убеди, сетне поклати глава и отказа да повярва. Едва когато станах предишната Ейвис Евърхард и му зашепнах на ухото тайни, които не знаеше никой освен него и Ейвис Евърхард, Ърнест прие, че съм действително жена му.
Чак по-късно същия ден той ме прегърна с много смутен вид и призна, че изпитва чувство на многоженец.
— Ти си моята Ейвис, а в същото време си някоя друга — каза той. — В тебе са събрани две жени и следователно ти си моят харем. Във всеки случай сега за нас няма опасност. Ако в Съединените щати стане много горещо, аз вече отговарям на необходимите условия за получаване на турско поданство109.
Животът в убежището стана много щастлив за мене. Вярно е, че Ърнест се трудеше усилено дълги часове, но ние работехме заедно. Принадлежахме един на друг осемнадесет прекрасни месеца и не бяхме самотни, защото непрекъснато пристигаха и заминаваха водачи и други другари — чудни гласове от подмолния свят на съзаклятничеството и революцията, разказващи още по-чудни истории за борбата и войната по цялата ни бойна линия. Имаше и много веселие и удоволствия. Ние не бяхме само мрачни конспиратори. Работехме напрегнато и страдахме много, попълвахме празнините в нашите редици и продължавахме; при многото труд и несекващата игра на живот и смърт пак намирахме време за смях и любов. Между нас имаше художници, учени, музиканти и поети и в тази дупка в земята културата беше на по-високо равнище и по-изтънчена, отколкото в дворците или в градовете-чудо на олигарсите. Всъщност мнозина от другарите ни се занимаваха с разкрасяването на тъкмо тези дворци и градове-чудо110.
110
Това не е празна хвалба от страна на Ейвис Евърхард. Най-изтъкнатите художници и интелектуалци са били революционери. С изключение на неколцина музиканти и певци и няколко олигарси всички велики творци от този период, чиито имена са стигнали до нас, са били революционери.