Не стояхме все в убежището. Често нощем, вместо гимнастика, яздехме из планините, и то с конете на Уиксън. Ако той знаеше колко революционери са носили неговите коне! Устройвахме си дори пикници в усамотени, познати на нас кътчета, където оставахме по цял ден, като отивахме там, преди да съмне, а се връщахме след мръкване. Хапвахме съща от каймака и маслото111 на Уиксън, а Ърнест не се отказваше да излезе на лов за Уиксънови гълъби и зайци, понякога и за някой млад елен.
Наистина това убежище беше сигурно. Казах, че то е било открито само веднъж и във връзка с това ще трябва да разкрия тайната за изчезването на младия Уиксън. Сега, след смъртта му, мога да говоря. На дъното на голямата дупка имаше местенце, което слънцето огряваше за няколко часа и което не се виждаше отгоре. Тука бяхме домъкнали много товари чакъл от леглото на ручея, така че местенцето беше сухо и топло — приятно кътче да се печеш на слънце; тука един следобед аз дремех над томче стихове от Менденхол112. Беше ми толкова уютно и спокойно, че дори неговите пламенни песни не можеха да ме развълнуват.
Стресна ме буца пръст, която падна в краката ми. После отгоре чух нещо да се свлича. След миг, със сетно подхлъзване по ронещата се стена, пред мене застана един младеж. Беше Филип Уиксън, макар тогава още да не го познавах. Той ме изгледа невъзмутимо и леко подсвирна от изненада.
— Я гледай! — рече младежът, а в следващия миг, с шапка в ръка, продължи: — Моля да ме извините. Не мислех, че ще намеря тук някого.
Аз не бях тъй невъзмутима. Бях още новачка по отношение на умението да се държа както трябва в безизходни положения. След време, когато станех международна шпионка, сигурна съм, нямаше да бъда така непохватна. Но сега скочих на крака и нададох сигнал за опасност.
— Защо направихте това? — попита ме младежът с изпитателен поглед.
Личеше си, че не беше подозирал за нашето присъствие, преди да слезе долу. Разбрах това с облекчение.
— Как смятате, с каква цел го направих? — отговорих му с въпрос. Бях наистина непохватна в онези дни.
— Не знам — отвърна той и поклати глава. — Освен ако имате тука наблизо приятели. Както и да е, трябва да дадете известни обяснения. Тази работа не ми харесва. Вие сте влезли в чужд имот. Тази земя е на баща ми и…
Но в този миг Биденбах, неизменно учтив и благ, каза тихо зад гърба му.
— Горе ръцете, млади господине!
Младият Уиксън първо си вдигна ръцете, а след това се обърна с лице към Биденбах, който беше насочил срещу него тежка автоматична пушка. Уиксън остана невъзмутим.
— Охо! — възкликна той. — Гнездо на революционери… май цяло гнездо на оси! Е, няма да се задържите дълго тука, бъдете сигурни в това.
— Може би вие ще се задържите тука достатъчно дълго, за да пообмислите това свое изявление — спокойно каза Биденбах. — А междувременно ще ви помоля да влезете с мен вътре.
— Вътре? — Младежът беше искрено изумен. — Да нямате тука катакомби? — Чувал съм за подобни неща.
— Елате и ще видите — отговори Биденбах с неговия възхитителен акцент.
— Но това е противозаконно — възрази младежът.
— Да, според вашите закони — многозначително отговори терористът. — Ала според нашите, повярвайте ми, то е напълно законно. Трябва да свикнете с факта, че сте попаднали в свят, различен от света на потисничеството и насилието, в който сте живели.
— За това може да се поспори — промърмори Уиксън.
— Тогава останете при нас и ще го пообсъдим.
Младежът се изсмя и влезе с Биденбах в къщата. Там го въведоха в една от вътрешните, изкопани в земята стаи и един от младите другари остана да го пази, докато ние обсъждахме положението в кухнята.
Биденбах със сълзи на очи поддържаше, че Уиксън трябва да умре, и много му олекна, когато с вишегласие отхвърлихме ужасното му предложение. Не можехме обаче и да помислим да позволим на младия олигарх да си отиде.
— Ще ви кажа какво да направим — каза Ърнест. — Ще го оставим тука и ще го превъзпитаме.
— В такъв случай си запазвам правото да го просветя по въпросите на правото! — възкликна Биденбах.
И така ние със смях взехме това решение. Щяхме да задържим Филип Уиксън в плен и да го накараме да мине курс по нашата етика и социология. Но междувременно трябваше да се свърши друга работа. Трябваше да се заличат всички дири на младия олигарх. Той беше оставил следи при слизането си по ронещата се стена на дупката. Тази задача се падна на Биденбах и увиснал на въже, пуснато отгоре, той се труди сръчно до края на деня, докато не остана никакъв белег. По същия начин бяха заличени и всички следи от ръба на дупката нагоре по клисурата. Сетне по здрач дойде Джон Карлсън и поиска обувките на Уиксън.
111
Дори в този късен период каймакът и маслото са били все още получавани по груб начин от краве мляко. Лабораторното приготвяне на хранителни продукти още не било въведено.
112
Навред в запазилата се литература и документи от онзи период се споменават стиховете на Рудолф Менденхол. Другарите му го наричали „Пламъка“. Без съмнение тон е бил голям гении и все пак само странни и завладяващи откъси от стихотворенията му, цитирани от други автори, са достигнали до нас. Той бил екзекутиран от Желязната пета в 1928 г. сл.Хр.