Самите олигарси претърпяваха някакво забележително и, трябва да се признае, неочаквано развитие. Като класа те се дисциплинираха. На всеки член се определяше какво да върши в обществото и той беше задължен да го върши. Нямаше вече богати млади безделници. Техните сили се използуваха за увеличаване обединената сила на олигархията. Те служеха като командири във войската и ръководители в промишлеността. Намираха призвание в приложните науки и много от тях ставаха големи инженери. Служеха в многобройните подразделения на държавното управление, заемаха длъжности в колониалните владения и с десетки хиляди постъпваха в разните тайни служби. Задължаваха ги, ако мога така да кажа, да изучават просветни въпроси, изкуство, богословие, наука, литература и в тези области те изпълняваха важната задача да формират мисловните процеси на нацията така, че да осигурят вечното надмощие на олигархията.
Тях ги учеха, а после те на свой ред учеха другите, че това, което вършат, а справедливо. Убеждаваха се в своята аристократичност от момента, когато като деца започваха да добиват впечатления за света. Това убеждение за аристократичност се вплиташе във възпитанието им, докато станеше тяхна кръв и плът. Те гледаха на себе си като на укротители на диви зверове, господари на животни. Изпод краката им винаги се надигаше подмолен тътен на бунт. Насилствена смърт вечно витаеше в техните среди: за тях бомбата, ножът, куршумът представляваха само зъбите на ревящия звяр от бездната, когото трябваше да държат в подчинение, ако искаха да запазят съществуването на човечеството. Те бяха спасителите на човечеството и гледаха на себе си като на героични и себепожертвователни труженици за висшето благо.
Като прослойка те вярваха, че единствени крепят цивилизацията. Бяха убедени, че отслабят ли господството си, страшният звяр ще погълне и тях, и всичко прекрасно, чудесно, радостно и добро в своя бездънен лигав търбух. Без тях ще се възцари анархия и човечеството ще потъне отново в първобитната нощ, от която се е измъкнало с толкова мъки. Ужасната картина на анархията бе непрекъснато държана пред очите на техните деца, докато, обладани от този насаден у тях страх, те на свой ред държеха картината на анархията пред очите на децата, които идваха след тях. Това беше звяр, който трябваше да се стъпква и върховният дълг на аристократа бе да го потъпква. Накратко само те със своя неуморен труд и жертви стояха между слабото човечество и всепоглъщащия звяр; и те го вярваха, твърдо го вярваха.
Не бих могла достатъчно силно да подчертая тази високо етична добродетелност на цялата олигархическа класа. В това се криеше силата на Желязната пета, а твърде много от нашите другари не искаха или много бавно си даваха сметка за него. Мнозина от тях си обясняваха силата на Желязната пета със системата й на награди и наказания. Това е погрешно. Раят и адът може да бъдат основни фактори в религиозната ревност на един фанатик, но за грамадното мнозинство вярващи раят и адът са производни на доброто и злото. Любовта към доброто, стремежът към доброто, незадоволяването с нищо по-долу от доброто — накъсо доброто поведение е основният фактор на религията. Същото е и с олигархията. Затворите, изгнанието и понижаването, почестите, дворците и градовете-чудо са също производни. Главната движеща сила на олигарсите е вярата им, че вършат добро. Да оставим настрана изключенията, да оставим настрана потисничеството и несправедливостта, от които води началото си Желязната пета. Приемаме всичко това за вярно. Важното е, че силата на олигархията днес се крие в самодоволната й убеденост в собствената й добродетелност115.
Колкото за това, силата на революционното движение в течение на тези двадесет години не се е състояла в нищо друго, освен в чувството на добродетелност. Няма друг начин да се обяснят нашите жертви и мъченичества. Само зарад това чувство и нищо друго Рудолф Менденхол изгори душата си за делото и изпя безумната си лебедова песен в последната нощ от живота си. Само зарад него Хълбърт умря при мъченията му, но до сетния миг отказа да предаде другарите си. Само зарад него Ана Ройлстън се отказа от благословеното майчинство. Само зарад него Джон Карлсън бе верен и неплатен пазител на убежището в Глен Елън. Към когото от другарите от революционното движение и да се обърнеш, без значение дали е млад или стар, мъж или жена, голям или незначителен човек, гений или неук, ще откриеш, че движещата сила е велик и траен стремеж към праведността.
115
От етичната непоследователност и несъстоятелност на капитализма олигархията си изковала нова етика, последователна и определена, твърда и непреклонна като стомана, най-абсурдна и ненаучна, а същевременно най-силната, която е била притежавана от някоя тиранска класа. Олигарсите вярвали в етиката си, въпреки че биологията и еволюцията я опровергавали; и благодарение на вярата си успели три века да задържат могъщия поток на човешкия напредък — една картина мъчна за разбиране, страшна, озадачаваща метафизика-моралист, картина, която за материалиста представлява източник на много съмнения и преоценки.