Много другари се обезсърчиха и започнаха да си отмъщават с терористични действия. Крушението на надеждите им ги обезвери и отчая. Възникна множество независими от нас терористични организации, които ни причиняваха доста грижи123. Тези заблудени хора жертвуваха безразсъдно своя живот, често объркваха нашите планове и забавяха организирането ни.
А Желязната пета превъзмогваше всичко това, безстрастна и предпазлива, разчепкваше цялата тъкан на обществения строй, за да открие наши другари революционери, пресяваше наемниците, работническите касти и всичките си тайни служби, наказваше без милост и без пристрастие, понасяше мълчаливо всички ответни удари на отплата и запълваше празнините в бойните си редици веднага, щом се появеха. А успоредно с това Ърнест и другите водачи усилено работеха за прегрупиране на силите на революционното движение. Огромните размери на тази задача стават ясни, когато се…124
123
Летописите на тази краткотрайна ера на отчаянието представляват кърваво четиво. Отмъщението било ръководна подбуда, а членовете на терористичните организации не държали на своя живот и нямали надежди за бъдещето. „Данитите“, взели името си от ангелите на отмъщението в мормонската митология, се появили в планините на Големия запад и се разпространили по цялото тихоокеанско крайбрежие от Панама до Аляска. „Валкириите“ били жени. Те били най-страшни от всички. За членки могли да бъдат избирани само онези, които имали близки, убити от олигархията. Обвинявали ги в това, че измъчвали пленниците си до смърт. Друга прочута женска организация била „Вдовиците от войната“. Сродна с „Валкириите“ била организацията на „Берсеркерите“. За тези мъже собственият живот нямал никаква стойност и именно те унищожили огромния наемнически град Белона заедно с населението — повече от сто хиляди души. „Бедламитите“ и „Хелдамитите“ били организации — близнаци на робите, а една нова религиозна секта, която не просъществувала дълго, се наричала „Гняв божи“. Между другите само за да покажем своеобразието и безкрайната преданост на поставената цел, може да се споменат още: „Кървящите сърца“, „Синовете на утрото“, „Зорниците“, „Фламинго“, „Тройните триъгълници“, „Трите черти“, „Рубониците“, „Отмъстителите“, „Команчите“ и „Еребузи-тите“.
124
Това е краят на ръкописа. Той се прекъсва неочаквано, по средата на изречението. Вероятно Ейвис Евърхард била предупредена за идването на наемници, понеже е имала време благополучно да скрие ръкописа, преди да избяга или да бъде заловена. Жалко, че не е доживяла да довърши повествованието си, защото тогава без съмнение щеше да се изясни тайната, която вече седем столетия забулва екзекуцията на Ърнест Евърхард.