— Ъ-ъ-ъ… — Това беше единственото, което успя да каже.
— Трябва да излезеш оттук. Ставай! — ядоса се Саймън. — Можеш да се облягаш на сабята като на бастун.
С помощта на братята си Мелъри успя да се изправи на крака и като се олюляваше, стигна до коридора. Той беше празен.
— Поне веднъж късметът да е на наша страна! — възкликна Саймън.
В този миг чуха далечен глух лай с метален оттенък.
Глава шеста
Джерард и Саймън тичаха и почти влачеха Мелъри през безкраен лабиринт от тъмни и тесни пещерни коридори и зали. По някое време стигнаха до скалната издатина над една голяма зала. Ниско долу Кортинг крещеше заповеди на джуджетата, които усърдно трупаха големи купчини оръжия в железни вагонетки. Лаят на кучетата се чуваше все по-близо и ставаше все по-яростен. Продължиха да бягат през пещерните зали. Криеха се зад сталагмитите, когато чуеха наблизо гласове на джуджета, а няколко пъти се просваха на земята и се придвижваха с пълзене.
Така стигнаха до голяма пещера с езерца, в които се стрелкаха бели слепи риби. На върха на всички сталагмити имаше малки камъчета, които по чудо не падаха. В тишината отекваше само кънтежът на падащите от тавана водни капки и някакво странно ритмично почукване.
Джерард спря.
— Къде сме?
— Не знам — огледа се Саймън. — Не си спомням тези риби. Знаеш, че щяха да ми направят впечатление, ако ги бях видял. Не сме минавали оттук с клетката.
— Къде сме? — прозя се Мелъри и се олюля.
— Не можем да се върнем — каза припряно Джерард. — Трябва да продължим напред.
От сенките между скалите внезапно изскочи дребна бледа фигурка. Съществото имаше огромни фосфоресциращи очи, които блестяха в полумрака на залата. Край ушите му се полюшваха две снопчета дълги и редки косми.
— Уау-у-у! Това пък какво е? — прошепна Саймън.
Съществото почука по стената с дълъг пръст с няколко стави, после притисна ухо до скалата. Джерард забеляза, че ноктите му са изпочупени и напукани.
— Камъните. Камънитеговорят. Камънитеговорятнамене.
Гласът на съществото беше тих, то шепнеше, и Джерард се напрегна, за да долови какво казва. То отново зачука, сякаш предаваше съобщение с налудничав морзов код.
— Хей, ти! Знаеш ли къде е изходът?
— Шъъъъът! — Съществото затвори очи и заклати глава в такт с нещо, което Джерард не можеше да чуе. След това неочаквано скочи право в ръцете на Джерард, като обви дългата си силна ръка около врата му.
Джерард загуби равновесие и залитна назад, а съществото зашепна в ухото му:
— Да! Да! Тезикамъниказватдасепълзинататък. — То посочи в мрака покрай езерната с белите риби.
— Ъъъ, страхотно… Благодаря. — Джерард се опита да отлепи създанието от себе си. Най-после то се пусна, скочи на земята, заклатушка се към стената и отново започна да почуква.
— Какво е това, Джерард? — попита шепнешком Саймън. — Някакво съвсем странно джудже?
— Мисля, че е подземник — отвърна Джерард, също шепнешком. — Живеят в мините и предупреждават миньорите за срутвания и други такива неща.
Саймън направи гримаса.
— Ама всички те нормални ли са? Тоя говори по-неразбираемо и от пхука.
— ТоваезатебДжерардГрейс. — Подземникът пъхна в ръката на Джерард гладък, студен камък. — Камъкътискадавървистеб.
— О, благодаря. А сега наистина трябва да тръгваме. — Джерард се запъти в посоката, която бе показал подземникът. Стори му се, че вижда в стената някаква пукнатина.
— Чакай, това ми изглежда подозрително. Откъде знаеш името на Джерард? — запита Мелъри, която вървеше едва-едва след братята си.
Джерард се обърна бързо. Беше объркан.
— Вярно, не помислих за това. Откъде знаеш името ми?
Съществото избарабани по стената още една серия от неравномерни почуквания.
— Камънитемиказват. Камънитезнаятвсичко.
— Добрее-е-е. Може и така да е. — Джерард се обърна и продължи.
Съществото наистина ги беше насочило към малък отвор в стената на пещерата. Дупката беше съвсем ниско до земята и много тъмна. Джерард застана на колене и започна да пълзи. Беше влажно. От време на време точно над главата му се чуваше някакво шумолене. Брат му и сестра му пълзяха след него. Няколко пъти му се стори, че чу как някой от двамата остава без въздух и започва да хрипти, но не забави темпото — лаят на кучетата се чуваше и тук, макар и приглушено.