— Да — каза рязко Ейнджъл. — В плътно затворени буркани.
За миг Дери изглеждаше шокиран от думите й. След това отново се разсмя. Напрежението напусна лицето му и той заприлича на осемнайсетгодишен, въпреки че беше на двайсет и една. Хвана ръката На Ейнджъл, стисна я и я сложи отново върху челото си.
— Погали ме. Ти ми влияеш добре. Всъщност това важи и за двама ви. Бях започнал да се самосъжалявам, когато вие пристигнахте.
Думите му накараха раздразнението й да се изпари. Тя започна да гали отново челото му и с всяко движение усещаше мрачния поглед на Хоук върху себе си.
Дери затвори очи, въздъхна дълбоко и се отпусна.
— Ръцете ти са като теб, Енджи — прошепна той. — Мили. Щедри. Спокойни. Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се — отвърна тихо тя.
— Сигурна ли си? Знам колко си заета.
— Лято е. През лятото единствената ми работа е да попивам цветовете и слънчевата светлина.
Дери отвори очи и я погледна с очевидно облекчение.
— Благодаря — каза той с дрезгав и провлачен глас.
Хапчето очевидно беше започнало да действа. Дери погледна Хоук.
— Кога искаш… да започнеш… голямата обиколка? — попита Дери с бавен глас.
За миг Хоук почти почувства съжаление към Ейнджъл, която беше хваната в капана на този млад, рус чаровник. След това устните му оформиха кратка усмивка. Чарът на Дери беше истинска сила и също като слънцето караше хората да се приближават и да се топлят.
Хоук не бе забелязал нито един признак, че Дери е лъжец или измамник. Дери не можеше да направи нищо, за да престане да бъде толкова очарователен. Той беше останал недокоснат от жените и лъжите.
Хоук щеше да се погрижи това да не се промени.
— Утре — отвърна Хоук. — Докато Ейнджъл не се увери, че можеш да се грижиш сам за себе си, няма да мисли за работа.
Ейнджъл вдигна глава.
— За какво говорите вие двамата? — попита тя.
Дери я погледна и присви очи, опитвайки се да фокусира погледа си, който бе станал замъглен от действието на болкоуспокояващото.
— Да… разведеш Хоук — успя да каже той. — Аз… не мога.
Ейнджъл погледна Хоук с нескрита изненада.
— Знаеш ли за какво говори Дери?
Дери чу думите на Ейнджъл да заглъхват в съзнанието му. Знаеше, че трябваше да я накара да разбере колко важно е да помогне на Хоук, но езикът му отказваше да изрече думите.
Внезапно той осъзна колко много беше изтощен. Дери започна да се бори срещу действието на хапчето.
— Енджи? — повика я той. Гласът му беше изпълнен с нещо подобно на паника.
Ейнджъл усети как мускулите му се стегнаха под ръката й. Тя заговори бързо, спомнила си собственото си чувство на безпомощност в болницата преди три години, когато инжекциите я бяха завлекли в тъмнината, отнемайки й дори възможността да извика.
Освен в ума си. Там тя бе викала безкрай, уловена в мрежата на барбитурата.
— Не се бори с хапчето. Чуваш ли ме, Дери? Отпусни се. Всичко е наред.
— Не мога… Хоук.
— Аз ще се погрижа за Хоук — каза веднага Ейнджъл. — Отпусни се. Дери. Аз съм до теб.
Тя погали челото и бузата на Дери, сякаш му налагаше да се успокои.
— Вече всичко е наред — каза тихо тя. — Спи, Дери. Аз съм тук.
Погледът на Дери се спря върху нея за миг. Той си пое дъх, кимна бавно и престана да се съпротивлява на лекарството.
Едва тогава Ейнджъл осъзна, че Хоук беше дошъл до нея и й помагаше, като държеше силно раменете на Дери. Без Хоук, тя едва ли щеше да успее да попречи на младежа да седне в леглото.
— Благодаря — каза Ейнджъл. — Дери ще се оправи. Просто малко се притесни, когато осъзна, че лекарството е по-силно от него. Чувството за безпомощност го уплаши.
Ейнджъл стисна юмруци, когато си спомни как и тя бе изпитала същото чувство преди три години — болка, безпомощност и ярост.
Хоук забеляза. Без да се замисля, той взе ръката й и нежно я разтвори. След това погали пръстите й и с изненада установи, че бяха студени.
— Дери е също толкова силен, колкото и очарователен — каза той, докато се опитваше да стопли ръката й между дланите си. — Ще се оправи.
Ейнджъл си наложи да отпусне ръцете си. Топлината от допира на Хоук беше почти шокираща.
Тя вдигна внезапно глава и се видя отразена в ясния му поглед. Отразена и… преценена. Погледът му не беше толкова успокояващ, колкото бавното движение на ръцете му, които топлеха нейните.
Внезапно Ейнджъл се почувства уязвима, сякаш беше чисто гола, а от небето се спускаше леденостуден вятър с намерението да я отнесе.
Издърпа ръцете си и отново започна да гали косата на Дери, но този път по-скоро за да успокои себе си, отколкото него.