Хоук я наблюдаваше безмълвно, следеше всяко движение на ръцете на Ейнджъл, очите й, косата й. Но най-вече наблюдаваше бавното движение на гърдите й под коприната на роклята.
Това, че я желаеше, не го изненадваше. Изненадваше го фактът, че му се искаше да я утеши.
„Колкото по-скоро я вкарам в леглото, толкова по-добре. Никога не съм срещал актриса, която толкова убедително успява да предаде едновременно сила и уязвимост. Толкова убедително. Само в леглото играта ще свърши и ще се освободя от лъжите и от мрежата й.“
— За какво говореше Дери? — попита Ейнджъл след няколко минути, прекарани в тишина.
— Голямата обиколка ли имаш предвид? — попита в отговор Хоук.
Тя кимна, без да сваля очи от Дери. Движението разлюля дългата й коса.
На Хоук му се прииска да увие една къдрица около пръста си и да я пусне бавно, оставяйки косата й да погали чувствителната кожа между пръстите му.
— Никога не съм идвал тук — каза Хоук. — Честно казано, не знам нищо за провинцията. Преди да построя селище от скъпи къщи, искам да се уверя, че имам да предложа на купувачите нещо повече от домове на високи цени и скъп курортен комплекс.
Ейнджъл зачака с отпуснати пръсти. При мисълта за продажбата на Ийгъл Хед й се искаше да се развика или да започне да моли Хоук да не купува имота.
Само че продажбата беше единственият начин Дери да плати за осемте години образование и обучение, през които трябваше да премине, за да стане хирург.
Ейнджъл нямаше намерение да пречи на това. Колкото и да обичаше Ийгъл Хед, Дери й беше по-скъп.
— Точно за това трябва да ми помогнеш — каза Хоук с безизразно лице. — Ти си моята екскурзоводка.
— Какво? — попита Ейнджъл, сякаш не вярваше на ушите си.
— Предвид състоянието на Дери в момента, ще му бъде адски трудно да се качва и слиза от кола, да не говорим за лодка — поясни Хоук.
Ейнджъл застина на мястото си.
— Ще му бъде невъзможно да ходи по плажа — продължи Хоук. — Особено пък да слиза по пътеките между скалите.
Ейнджъл все още не казваше нищо.
— Дери каза, че можеш да се справиш — Хоук я наблюдаваше внимателно. — Всъщност той каза, че си по-добър рибар от него, че можеш да готвиш като европейски главен готвач и знаеш най-добрите места в радиус от сто мили.
— Преувеличил е.
Хоук сви рамене.
— От теб зависи.
Ейнджъл гледаше само към Дери. Хоук добави хладно:
— Сигурно разбираш, че не мога да купя прасе в чувал. Без обиколка няма сделка. Съжалявам, но такъв е животът. Няма такова нещо като безплатен обяд.
Хоук наблюдаваше как Ейнджъл осъзнава истината. Без обиколка нямаше да има сделка.
И тя нямаше да получи своите двайсет и пет процента от продажбата на земята.
Дери бе казал на Хоук, че Ейнджъл притежава една четвърт от Ийгъл Хед. Хоук предполагаше, че това беше в замяна на услугите, които тя бе предоставяла на Дери. Как иначе Ейнджъл можеше да си позволи да прекарва по три месеца всяка година, без да върши нищо?
Някой трябваше да плати за привилегията да се радва на компанията на Ейнджъл. Двайсет и пет процентен дял в Ийгъл Хед не беше лошо заплащане за три години „работа“.
Ейнджъл не забеляза циничната оценка на Хоук за нея. Тя наблюдаваше Дери, виждаше само сенките на болката и безсънието под пребледнялата му кожа. Дери изглеждаше много млад, но тя знаеше, че това беше само привидно.
Никой, който бе преживял катастрофата преди три години, не можеше да бъде млад отново. Неопитен — да. Млад — никога.
Ейнджъл въздъхна.
„Дери трябва много да харесва Хоук, за да му е обещал, че ще му бъда лична екскурзоводка. Сигурно и той е доловил самотата под повърхността на Хоук. Той е самотен като ястреб в небето. И също толкова красив — силен, грациозен, мрачен, с очи, които проникват до дълбините на душата.“
Ръката на Ейнджъл се поколеба върху косата на Дери, но бързо продължи да го гали.
„Няма причина да не покажа на Хоук възможностите за отдих в тази част на страната. И без това щях да прекарам цялото лято обикаляйки остров Ванкувър и Вътрешния пролив. Едва ли е толкова много да взема Хоук със себе си и по този начин да помогна на Дери да постигне една своя мечта.“
Ейнджъл вдигна глава и не се изненада, когато разбра, че Хоук я бе наблюдавал. Тя срещна твърдия му, проницателен поглед, без да мигне.
— За колко време ще ти трябвам? — попита спокойно.
Ъгълчето на устата му се изви цинично надолу. „Не повече от една-две нощи“.
Хоук обаче не издаде мислите си. Когато заговори, гласът му беше спокоен и равен.
— Не повече от шест седмици. Не мога да отделя повече време. Трябва да се занимая с още няколко сделки със земя.