Хоук се намръщи едва забележимо. Той беше започнал сложна комбинация от сделки със земя и акции, които трябваше да бъдат приключени след около шест седмици. Тогава или щеше да бъде много по-богат отколкото сега, или щеше да му се наложи да започне от нулата.
И в двата случая щеше да бъде вълнуващо.
Това беше единственото нещо, което имаше значение за Хоук. Не парите, а тръпката. Откакто беше престанал да се състезава, той на няколко пъти, бе успял да спечели много и да загуби всичко. Също както и в състезателната си кариера, предпочиташе да печели в бизнеса, вместо да губи или да се разорява.
Но независимо дали губеше, или печелеше, тръпката оставаше. Откриване, преследване, унищожаване. Безкраен цикъл, безкрайно вълнуващ, който показваше на Хоук, че е жив.
— Шест седмици — повтори Ейнджъл, като с усилие сдържа гласа си спокоен.
— Не през цялото време. Ще идвам тук и ще си отивам — той я изгледа мрачно. — Можем да направим предварителен график. Кажи ми какво може да се види и направи и ще решим кога е най-удобно и за двама ни.
Ейнджъл кимна отнесено.
— Без обещания — добави Хоук. — Може да не харесам видяното. В такъв случай сделка няма да има.
Ейнджъл погледна Дери. Той се размърда и изстена тихо. Болката му не беше изчезнала, а само се бе отдалечила малко.
За миг ръката й увисна над косата му. Ейнджъл се замисли колко много пъти Дери бе седял до леглото й, бе наблюдавал неспокойния й сън и я бе чувал да стене, защото не можеше да контролира емоциите си.
Толкова много пъти се беше събуждала, за да бъде посрещната от широката му усмивка и окуражаващото „днес изглеждаш по-добре“.
Не можеше да не помогне на Дери. Ако трябваше да развежда Хоук наоколо в продължение на шест седмици, щеше да го направи.
Ръката й отново започна да гали нежно русата коса на Дери.
— Добре — каза Ейнджъл, без да вдига поглед към Хоук. — Щом трябва.
Глава 5
Беше още тъмно и до разсъмване оставаше още почти час. Ейнджъл се движеше безшумно в кухнята, като слагаше храна в торби, правеше сандвичи и пържеше бекон в тигана.
Когато чу тропота от патериците на Дери в коридора, тя отряза още няколко парчета бекон и ги пусна в тигана.
— Рано си станал — обърна се усмихната към него. — Аз ли те събудих?
— Не.
Дери направи гримаса. Обикновено сутрин беше много весел и понякога това я влудяваше. Сегашното му изражение обаче подсказа на Ейнджъл, че глезенът го болеше адски.
— Как спа? — тя наблюдаваше внимателно лицето му.
Дери се намръщи. Ако към изражението му се прибавеха и русите къдрици, човек можеше да го вземе за ядосан шестнайсетгодишен хлапак.
— Зле — измърмори той. — Имам чувството, че съм махмурлия.
— И така изглеждаш. Портокалов сок?
Дери се прозина, прокара ръка през косата си и кимна.
— Ако обичаш — каза той, след което попита: — Кафе?
— Сядай. Ще ти донеса.
Докато Дери сядаше на масата, поставена пред прозореца с изглед към пролива, Ейнджъл сложи на един поднос кафе, сок, препечен хляб и домашен конфитюр, който й беше подарък от съседката госпожа Кари, която правеше най-хубавите конфитюри на остров Ванкувър. Преди два месеца тя се беше спънала в котката си и си беше счупила бедрената кост. Гипсът й вече беше свален, но Ейнджъл все още пазаруваше вместо нея.
— Къде е Хоук? — попита Дери, когато Ейнджъл остави подноса на масата.
— На телефона.
Дери поклати глава.
— Той работи твърде много. Още не се е съмнало.
— Говори с Лондон, с лорд не знам кой си.
— Сигурно е за онзи остров, който иска да купи.
— Цял остров ли? — попита Ейнджъл.
— Да. Иска да го превърне в завод за крекинг на суров нефт от Северно море.
Ейнджъл се поколеба за малко, след което се върна до печката.
— Хоук трябва да е много богат — каза тя.
— Предполагам, че е. Когато помолих банката да го провери като потенциален купувач на Ийгъл Хед, трябваше само да спомена името Майлс Хоукинс и погледът на стария Джонстън светна като коледна елха.
— Портокалов сок — каза Ейнджъл.
Дери послушно изпи сока.
— Хоук има доста стабилна репутация в онова, което Джонстън нарича „международната финансова общност“ — добави Дери. — Първокласен голям играч.
Дери замълча, за да отпие няколко глътки кафе. След това въздъхна и погледна с надежда кафеварката.
Ейнджъл се усмихна, взе кафеварката и доля чашата му.
— Странно е — каза след малко Дери. — Хоук не се държи като богаташ.
Ейнджъл сви рамене и се върна при тигана с бекона.
— И какво според теб означава да се държи като богаташ?