Той беше силен. Твърде дълго беше живял сам.
Същото можеше да се каже и за нея.
„Трябва ли обаче да рискувам спечеленото с толкова много усилия спокойствие заради един мъж, който може би вече не вярва в любовта?“
Тя затвори багажника и острото изщракване привлече вниманието на Хоук. Той не свали очи от нея, докато Ейнджъл се качваше в колата. След кратко колебание Хоук седна зад волана. Докато пътуваха, Ейнджъл не каза нищо. Тя очевидно също се радваше на тишината и цветовете на небето.
Хоук паркира БМВ-то на паркинга на пристанището и двамата слязоха от колата. След това се заеха с пренасянето на багажа до кея.
Когато забеляза лодката на Хоук, Ейнджъл спря по средата на кея и се втренчи в нея. Яхтата беше дълга повече от девет метра и имаше онези изящни линии, които бяха запазена марка на мощните италиански моторни яхти. Един-единствен поглед й бе достатъчен да разбере, че яхтата се управляваше лесно и че щеше да преодолее развълнуваните води на Вътрешния пролив с лекотата, с която ястребът преодолява въздушните течения.
— Красива е — каза Ейнджъл и се обърна към Хоук. — Как се казва?
— Още не съм я кръстил.
Ейнджъл осъзна, че лодката беше чисто нова.
— Недей да бързаш да я кръщаваш. Лодката има само едно име, а тази заслужава най-доброто.
— Защото е красива ли? — подхвърли Хоук, докато се качваше на палубата.
— Тази лодка не е красива — отвърна Ейнджъл. — Тя е направо великолепна. Идеално съчетание на форма и функционалност. Нищо не липсва, нищо не е излишно.
Хоук се обърна и погледна Ейнджъл през рамо. Тя не го забеляза. Погледът й не се откъсваше от блестящия бял корпус на яхтата.
Устните му се извиха в саркастична гримаса.
— И е доста скъпа — каза Хоук.
Ейнджъл продължи да гледа яхтата още известно време, след което въздъхна.
— Да, обзалагам се, че е така. Италианците не се срамуват, когато определят цените на своите творби на изкуството — тя погледна Хоук. — Можеш ли да… можеш ли да я управляваш?
— Някога се състезавах с моторни лодки.
— Мислех, че Дери спомена, че си бил автомобилен състезател.
— Правил съм и двете. При автомобилите се печелеше повече.
— И беше по-опасно? — попита Ейнджъл.
Хоук присви очи.
— Възбуждаш ли се от мисълта за опасността? — попита той.
— Не.
— Много жени се възбуждат.
— Така ли? — попита Ейнджъл. — Защо?
Хоук издаде някакъв рязък звук.
— Адреналин, скъпа. Показва им, че са живи.
— Или че някой друг е мъртъв — каза Ейнджъл. Спомените се върнаха и стегнаха гърлото й, сякаш се опитваха да я задушат.
Хоук забеляза измъченото й изражение. Тогава тя намести чантите в ръцете си и се качи на яхтата, сякаш нищо не се беше случило.
Хоук осъзна, че наистина не се беше случило нищо. Призраците, които преследваха Ейнджъл, не бяха нещо ново. Те бяха неразделна част от живота й, също както неговите призраци бяха неразделна част от неговия.
А може би измъченото изражение беше просто преструвка. Хоук сви мислено рамене и се отказа да разсъждава повече по тази тема.
„Преструвка или истина, това не променя същността на Ейнджъл. Дори животните потръпват на сън, когато ги преследват онези призраци, които ограничените им мозъци успеят да съчинят.“
— Когато излезем в пролива — каза Хоук, — ще ти покажа как се управлява лодката. Ако искаш.
— Разбира се, че искам. Пък и това е единственият начин ти да ловиш риба.
Хоук повдигна въпросително вежди.
— Невъзможно е да ловиш риба сам в яхта с такива размери — обясни Ейнджъл. — Някой трябва да стои на руля, особено ако успееш да закачиш някоя голяма сьомга, а водата е пълна с други лодки и има течение.
Двамата натовариха багажа на лодката. Слънцето се беше издигнало високо над планините, когато Хоук отдели яхтата от кея и навлезе в течението на река Кембъл.
Вляво от лодката разпръснатата вечнозелена растителност отстъпи пред залесения нос, който навлизаше в океана. Вдясно се издигаше малко възвишение, което разделяше океана от реката.
Един малък самолет се понесе по водата. Двигателите му ревяха и го задвижваха все по-бързо, докато най-накрая самолетът не се издигна над водата.
Хоук оглеждаше всичко. Когато и последният буй с ограничение на скоростта изчезна зад кърмата на яхтата, той увеличи мощността на двата дизелови двигатели. Лодката се надигна леко и започна да разцепва синьо-зелената вода, оставяйки разпенена ивица след себе си.
Хоук държеше скоростта доста под възможностите на яхтата, защото наоколо имаше твърде много малки лодки и корабчета. Всички те обикаляха точно определен район. От носовете и кърмите им бяха провесени въдици, които се огъваха под тежестта на стръвта и силата на океана.