Тя го погледна.
— Искаш ли да помоля Карлсън да гребе за теб? — попита го тя.
— Ще си помисля.
Хоук й обърна гръб.
Раздвижването на мускулите му по ръката й я накара да осъзнае, че все още го държеше, затова побърза да я отдръпне.
— Искаш ли да почакаме, докато измъкнат рибата? — попита я Хоук, докато променяше мощността на двигателите.
— Не. Може да минат часове. Сьомгите са много издръжливи. Освен ако ти не искаш да почакаме.
— Предпочитам да се измъкнем от тази навалица и да те науча как се управлява лодката. Накъде?
— На север — отвърна кратко Ейнджъл. — Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко хора има.
— Изглежда, че посоката ще ми хареса.
Хоук се настани зад руля и даде газ, при което носът на яхтата се издигна над вълните.
Докато лодката набираше скорост, Ейнджъл се облегна назад в седалката си и се загледа през предното стъкло в океана отпред.
— Предупреден ли си за мъртвите товари? — попита Ейнджъл.
— Какво е това? — отвърна Хоук с въпрос.
— Трупи, откъснали се по време на превоз. Когато се напоят с вода, започват да плуват малко под повърхността, докато най-накрая не потънат.
Хоук незабавно намали скоростта.
— Звучи смъртоносно — каза той.
— Понякога. В повечето случаи се отърваш със студена баня и разбита лодка.
Вляво се появи мощна моторна лодка, която ги изпревари, оставяйки зад себе си фонтан от пръски.
— Изглежда, че на него никой не му е казал за мъртвите товари — каза Хоук.
— Човек свиква с тях, също като с бурите и теченията със скорост петнайсет възела. Вървят си с територията.
— Също като автомобилните катастрофи — каза Хоук.
Ейнджъл потръпна леко, но веднага се овладя.
— Да — потвърди тя. — Също като автомобилните катастрофи. Въпреки това хората продължават да карат.
Хоук забеляза завръщането на призрака Ейнджъл. За миг на лицето й се бе изписала болка, но след това призракът бе изчезнал.
— Каква скорост е безопасна според теб? — поинтересува се той.
— Сега ли?
Ейнджъл се обърна бавно и огледа повърхността на океана зад лодката.
— Има добра видимост — каза тя. — Вятърът е слаб. Течението също е слабо.
Хоук също огледа водната повърхност и сравни нейната преценка със своите познания, придобити като състезател с моторни лодки.
Най-накрая Ейнджъл посочи към моторната лодка, която се отдалечаваше от тях.
— Горе-долу колкото неговата — каза тя.
Хоук повдигна вежди, но не каза нищо и отново увеличи скоростта.
— Наоколо няма чак толкова много мъртви товари — обясни Ейнджъл. — Пък и повечето от тях се маркират с флагчета, когато бъдат открити.
— За това ли са тези неща? — попита Хоук.
Той посочи към няколко пръта с дължина около метър, заострени в единия си край и с ярко триъгълно флагче, прикрепено към другия.
Ейнджъл кимна.
— Ако открием мъртъв товар, ще го маркираме.
— А след това какво? Ще се обадим на канадския вариант на Бреговата охрана ли?
— Не. Обикновено събирачите на трупи ги прибират. Цената на дървения материал е толкова висока, че може да достигне неколкостотин долара за парче.
— А ако никой не го прибере? — попита отново Хоук.
— Тогава флагчето го прави лесно забележим дори при скорост два пъти по-висока от нашата.
— Хубаво щеше да бъде, ако всички проблеми в живота можеха да бъдат маркирани толкова ясно — подхвърли саркастично Хоук.
— Флагчетата вършат работа само ако притежаваш достатъчно здрав разум да се вслушаш в предупреждението, което изразяват — каза със същия тон Ейнджъл.
„А ти вслушваш ли се в собствените си съвети? — запита се мислено тя. — Хоук е целият маркиран с флагчета, но ти не ги виждаш, а гледаш само към мъжа под повърхността, който притежава копнеж и интелект, топлина и сила и всичко онова, което прави живота толкова ценен. И опасност. Ясно виждаш опасността.“
Ейнджъл не подценяваше опасността, която се криеше у Хоук. Нито пък се страхуваше от нея. Всъщност тя я уважаваше.
Опасност съществуваше винаги и представляваше неразделна част от живота, също като любовта. За да имаш едното, трябваше да приемеш и другото. Грант Рамзи бе научил Ейнджъл на това… любов и смърт.
Познанието почти бе унищожило Ейнджъл. Тя не знаеше дали беше достатъчно силна, за да се опита да научи още нещо.
Знаеше само, че щеше да се опита.
Глава 7
Ейнджъл насочи Хоук към една спокойна ивица вода, като го докосна по ръката и посочи надясно. По време на пътуването в пролива никой от тях не се беше опитал да говори заради силния шум от дизеловите двигатели.