Хоук болезнено искаше да се зарие отново в Ейнджъл и да почувства горещината и мекотата й да го обгръщат.
Безкрайната нужда, която имаше от Ейнджъл, го шокира. Не беше изпитвал нищо подобно с нито една жена досега, дори на младини, когато Джена го бе възбуждала почти до насилие.
Хоук посегна нагоре и включи малката лампа. Мека жълта светлина обля триъгълното легло под носа. Косата на Ейнджъл беше рус огън, който гореше на рамото на Хоук. Миглите й хвърляха дълги сенки, а устните й бяха зачервени и все още леко подпухнали от страстните целувки, които бе дала и получила.
Хоук се наведе и докосна с устни нейните и Ейнджъл се усмихна и измърмори нещо, като се притисна още по-плътно към него. Той знаеше, че тя не е будна. Движението й беше несъзнателен рефлекс.
— Ейнджъл — прошепна Хоук. След това добави нежно: — Моята сладка, щедра жена. Какво ще правя с теб?
Нямаше отговор на този въпрос за бъдещето. Съществуваше само настоящето, този момент и щедрата топлина, която Хоук знаеше, че го очаква в Ейнджъл.
Без да я буди, той намери едно от малките пакетчета, които бяха пръснали по цялото легло в бързината си. Усмихна се, когато си спомни.
Плъзна ръка под завивките, намери гърдите на Ейнджъл и ги докосна, а устните му се спуснаха към извивката на врата й. Започна да гали бавно тялото й, като я викаше безмълвно, докато тя не се раздвижи под ръцете му — нито будна, нито спяща, погълната от един прекрасен чувствен сън.
Тялото й се разтапяше от възбуда.
— Ейнджъл — каза Хоук с дрезгав глас, докато разтваряше краката й. — Ейнджъл.
В отговор тя отвори очи. Той изчака, докато се убеди, че се беше събудила… и точно тогава влезе в нея.
Бавното, чувствено нахлуване накара Ейнджъл да свърши. Виковете й разтърсиха Хоук и той също стигна до върха. Двамата се издигнаха заедно към небе, което не беше нито студено, нито тъмно, а топло и безкрайно.
Когато Ейнджъл си възвърна способността да говори отново, тя прошепна на рамото му, че го обича. Отговорът му беше едно изключително нежно движение, което я накара да извика и да се вкопчи в него.
— Хоук — каза след малко Ейнджъл със задъхан глас, — пак ще изпуснем прилива.
Той измърмори нещо.
— Какво? — попита тя.
Хоук отлепи неохотно устни от ароматната й кожа.
— Нагласих будилника за по-рано — призна той.
Очите на Ейнджъл светнаха весело.
— Ама че умен ястреб — каза тя. — Ще трябва да те наградя.
— Вече го направи — каза с усмивка Хоук.
Красотата на усмивката му накара Ейнджъл да затаи дъх. Тя докосна устните му с треперещи пръсти.
— За какво мислиш? — попита Хоук, като се питаше какви чувства изпитваше Ейнджъл в момента.
— За това колко много те обичам. Хоук затвори очи.
— Не трябва да ти позволявам — каза той.
Хоук дръпна Ейнджъл към себе си и зарови глава между гърдите й.
— О, господи, какво ще правя? — попита той. — Не мога да те обичам, а не мога да те оставя да си тръгнеш.
Ейнджъл погали нежно косата му, опитвайки се да го успокои, да му каже, че разбира.
Тъжното беше, че наистина го разбираше.
Всеки път, когато му кажеше, че го обича, това му доставяше болка, а не удоволствие. Хоук не искаше да я нарани. Това тя знаеше със същата увереност, с която знаеше, че го обича. Той обаче смяташе, че е неспособен да отвърне на чувствата й.
А щом вярваше в това, щеше със сигурност да я нарани.
Тя разбираше и това и го приемаше, както се бе научила да приема толкова много болезнени неща.
Ейнджъл потърси спокойствието, което й даваше розата. Когато го получи, тя се размърда в прегръдката на Хоук.
— Знам какво ще направиш — каза тя, целуна го нежно и се усмихна срещу устните му. — Отиваш за риба. Ще си хванем една хубава утринна сьомга.
Хоук вдигна глава и я погледна. Когато видя болката, тъгата и съжалението в погледа му, Ейнджъл се разплака.
— Няма нищо — каза тя, като галеше лицето му. — Моля те, Хоук, повярвай ми. Знам, че ще направиш всичко възможно, за да не ме нараниш отново. Не искам нищо повече. Недей сам да искаш повече от себе си. Моля те.
Хоук видя в очите й отражението на собствените си тъга, желание и болка.
И тогава, по-дълбоко, забеляза увереността и любовта й. Тя наистина го разбираше, разбираше неговите ограничения, разбираше неспособността му да я обича, както тя заслужаваше да бъде обичана. И въпреки това го обичаше.
Той целуна много нежно дланта й и я прие така, както го бе приела тя.
Глава 25
Минутите и часовете, дните и седмиците с Хоук минаваха. Ейнджъл не си позволяваше да брои дните, да ги събира и да разбере, че краят на лятото наближава с всеки залез. Загубата на Грант я беше научила да не живее с миналото.