Ейнджъл усети вкуса на Хоук, примесен с аромата на малини. Тя се вкопчи в него и започна да го целува диво. Когато най-накрая се отдръпнаха един от друг, и двамата дишаха тежко.
— Още колко малини й трябват на госпожа Кери? — попита Хоук с пламтящ поглед.
— Много кофи.
Хоук изруга тихо.
— В такъв случай по-добре да се захващаме за работа — каза той и отстъпи неохотно от Ейнджъл.
Започнаха отново да берат плодовете, като се наблюдаваха с тайни погледи. Напълниха кофите си, изпразниха ги в един голям контейнер и отново се заеха да ги пълнят.
— Ядеш повече, отколкото слагаш в кофата — каза след известно време Ейнджъл.
Хоук се обърна към нея. Устата му беше изцапана със сока на плода, който беше хапнал скришом като хлапе.
— Но ако на мен ми стане лошо — каза той, — поне ще мога да се сгуша в нещо по-добро от буркан с вряла вода.
Двамата се усмихнаха и продължиха работата си. Тогава Ейнджъл намери една изключителна малина. Едра, с прекрасен цвят, изпълнена със сладост, малината блестеше като перла в дланта й. Тя остави кофата си и изтича при Хоук.
— Това е най-съвършената малина, която някога съм виждала — каза Ейнджъл, като държеше плода между палеца и показалеца си. — Отвори уста.
Хоук не гледаше плода, а червения сок по устните на Ейнджъл.
— Ти я намери — каза той. — Твоя е.
— Името ти е написано върху нея.
Ъгълчетата на устата му се извиха нежно. Той погледна прекрасния плод.
— Аз не виждам такова нещо — каза Хоук.
— Сигурно гледаш под неподходящ ъгъл — каза Ейнджъл и остави малината да се плъзне в дланта й. — Ето, виждаш ли го? Това е твоето име.
Хоук гледаше, но виждаше само любовта, израз, на която беше подаръкът на Ейнджъл. Той наведе бавно глава, взе с устни малината от ръката й и целуна мястото, на което се беше намирал плодът.
Болката, която Хоук усети, нямаше нищо общо с възбуда; тя се дължеше на един ангел, който го наблюдаваше с обич.
Хоук искаше да попита Ейнджъл откъде идват добротата и силата й, да се докосне до всяка тайна в миналото и бъдещето й, да разбере дали можеше някога да обича, както обичаше тя. Но докато отваряше уста осъзна, че не можеше да иска това от нея.
Затова й зададе единствения въпрос, който можеше да си позволи да й зададе, но Ейнджъл разбра подтекста.
— Това диви малини ли са? — попита Хоук, като гледаше храстите около себе си.
— Не. Те са като домашна котка, която се е превърнала в хищник. Отгледана и създадена от хората и за хората, а след това изоставена да живее сама. Повечето неща, към които се отнасят по този начин, започват да вехнат и умират. Някои оцеляват… и в подходящия сезон дават сладки диви плодове, които са най-прекрасното нещо на света. Като теб.
Хоук остави кофата с малини да се изплъзне от ръката му. С едно бързо, плавно движение вдигна Ейнджъл на ръце и впи устни в нейните в целувка, която остави и двамата разтреперани.
Отнесе Ейнджъл до одеялото и я съблече сякаш го правеше за първи път. Ръцете му бяха невероятно нежни, а устните му я поглъщаха със сладък огън. Когато тя вече не издържаше, той се сля с нея, изпълни тялото й, давайки й любов по единствения начин, по който можеше да го направи.
Същото се повтори и по-късно през нощта — красота, която унищожаваше и създаваше Ейнджъл, смърт и прераждане в ръцете на мъжа, когото обичаше. Тя докосваше Хоук по същия начин, с плам и възбуда, радваше се на тялото му, докато той не я дръпна около себе си и не бе обгорен до дъното на душата си от ангелския й огън.
Дълго след като Ейнджъл беше заспала в прегръдките му, Хоук остана да лежи буден и да наблюдава лунната светлина и тъмнината през прозорците. След това бавно се отдръпна от Ейнджъл, затаил дъх от страх, че тя може да се събуди.
Ако се събудеше, Хоук нямаше да има сили да я напусне. Щеше да остава и пак да остава, да пие от кладенеца на любовта й, без да й дава нищо в замяна.
„Ако остана, ще я унищожа.“
Дълго време остана до леглото, загледан в своя спящ ангел. Наведе се с желанието да я докосне, но не го направи. Ръката му се поколеба над възглавницата до главата й.
Хоук се обърна и излезе безшумно от къщата.
Слънцето събуди Ейнджъл. Тя измърмори нещо в просъница и протегна ръка към Хоук. Мястото до нея беше празно. Младата жена седна бързо в леглото и се огледа. След това застина.
На възглавницата на Хоук беше оставена малка близалка, увита в блестяща зелена лентичка.
Ейнджъл зари лице в ръцете си и се разплака. Хоук си бе тръгнал.