— Предполагам — съгласи се той и изведнъж се ухили широко. — Но аз знам от опит, че ти винаги ще се държиш, както ти харесва, а приличието да върви по дяволите! Поискай наметката си, скъпа. Виждам, че имаш главоболие, и аз трябва веднага да те отведа у дома.
— Какво? — Категоричният му тон я смая.
— У дома — повтори настойчиво той и блясъкът в сивите му очи й показа какво имаше предвид.
У дома означаваше Хайгейт.
— Ще се осмелиш ли? — пошепна тя и огледа препълненото помещение. Да избяга от досадното светско забавление и да се отдаде за една нощ на забранена любов в романтичното им скривалище — каква прекрасна идея! Примамливата перспектива я накара да забрави моментално всичките си грижи.
— Страхливка — произнесе подигравателно той.
— Отивам да си взема наметката, милорд.
Голямата карета на Ръдърфорд ги върна на Кавендиш скуеър. Без да бързат, двамата отидоха на една от тихите странични улички, където чакаха наемни карети. Като чу къде трябва да отиде, кочияшът засия, затвори грижливо вратичката зад пътниците си и се покатери на капрата. Предстоеше му дълъг път, но щеше да получи повече от щедро възнаграждение. В тъмното превозно средство Демиън имаше приятното задължение да разсее напрежението на изтощената млада дама в обятията си. Откакто се завърнаха от Белвоар, двамата постоянно се караха. Само когато оставаха насаме, постигаха съгласие по всички въпроси. Това обаче не е гаранция за трайно брачно щастие, каза си той, ала побърза да прогони неприятната мисъл и прегърна силното, гъвкаво тяло, което му обещаваше ново щастие в края на пътуването.
Дори когато се отдаде на добре познатата възбуда, която винаги я обземаше в обятията му, Мередит знаеше, че въпреки всичко тази вечер щеше да прекрачи мълчаливо поставените граници на общата им игра. Случилото се с Джералд Деверо беше последната капка, която преля чашата на търпението й. Той продължаваше да упорства, а това означаваше тя да живее в лъжа, да продължава да лъже родителите му и съпруга на Бела. Играта беше загубила очарованието си, вечните преструвки започваха да й омръзват. Тази вечер в Хайгейт щеше да направи последен опит да се оттегли с достойнство от ужасната бъркотия. Ако Демиън продължеше да настоява на своето, тя разполагаше с две възможности. Или щеше да го принуди да се съгласи да я остави в Хайгейт, или щеше да се върне в Корнуол. Втората възможност я изпълни с толкова силно усещане за загуба, че й стана непоносимо тежко. Значи оставаше първоначалният й план. Трябваше да предизвика такъв скандал в обществото, че вратите на всички почтени домове да се затворят пред нея. Арабела щеше да пострада, но обществото щеше да изпита съчувствие към невинната дама, приютила под покрива си такава змия. А щом коварната гостенка изчезнеше, Арабела щеше отново да заживее както преди.
В малката спалня под покрива Ръдърфорд се надигна от мястото пред камината, където бяха наредени дърва за горене за следващото им посещение, все едно кога щеше да е то. Мери не беше свалила наметката си; тя стоеше до прозореца, държеше с едната си ръка завесата и се взираше в осеяното със звезди нощно небе. Нещо в стойката на раменете й, в решително вирнатата брадичка го изпълни с лошо предчувствие.
— Какво има? — попита тихо той, пристъпи зад нея и посегна през раменете й към копчето на наметката.
— Много добре знаеш — отговори просто тя. — Не може да продължава повече така, аз не издържам. Казвах ти го много пъти, но днес трябва да ме изслушаш. Аз няма да живея повече с тази лъжа!
— Тогава събери сили и признай истината — отвърна той, свали наметката й и я хвърли на един стол. — Както винаги, решението е в твоите ръце.
— Не, в твоите! — възрази гневно тя и се отдръпна от прегръдката му. — Моля те само да ми разрешиш да живея тук, в Хайгейт. През ваканцията на момчетата ще се прибера у дома, но после ще се върна. Всичко ще бъде добре, ако най-сетне престанеш да ми налагаш безумните си идеи.
— Такъв ли е планът ти? — Демиън изведнъж усети, че вече не желае да бъде търпелив и разумен. Щом Мередит беше решила да наруши спокойствието на любовното им убежище, значи така трябваше да бъде. — Искам да знаеш, мадам, че това не ми е достатъчно. Ти очевидно си забравила, че всичко това стана по твое предложение, затова, докато си в Лондон, ще спазваш уговорката ни.
— Но аз няма да се омъжа за теб! — изкрещя тя.
— Един ден ще го направиш, моя малка авантюристке! Ще се омъжиш за мен, когато проумееш, че не приемам друго решение! — Той премълча убеждението си, че тя ще се съгласи толкова по-бързо, колкото по-неприятни правила й налага. — Ти упорстваш само защото…