Арабела беше толкова щастлива от присъствието на мъжа си, че сигурно нямаше да забележи дори ако Мери се беше появила с панталон и ботуши; затова и не направи забележка за муселина, който се подаваше изпод наметката, макар да знаеше, че приятелката й трябваше да носи рокля от сатен и тюл.
На площадката пред къщата и в преддверието беше пълно с гости, които идваха и си отиваха. Лакеи викаха каретите или помагаха на новодошлите да слязат. По стълбата към балната зала се бяха наредили двойки, които чакаха да бъдат поздравени от домакинята, и Мери се зарадва. Трябваше да я забележат едва когато стигнеше горе — тогава щеше да бъде твърде късно за придружителите й да се оттеглят дискретно. Арабела тръгна нагоре по стълбата под ръка с мъжа си, докато Мери се бавеше с наметката си и изчакваше, преди да я връчи на слугинята, която ги беше придружила. Най-сетне и тя се нареди в редицата.
Ръдърфорд, който беше на около десет стъпала пред тях, чу гласа на сестра си, обърна се зарадвано — и едва не изкрещя. Все пак поздрави учтиво зет си и Арабела, докато скрито оглеждаше любимата си. Изразът й живо му напомни за лицето на младия Роб в селската църква, когато беше скрил в джоба си мишка и се готвеше да създаде малко разнообразие по време на църковната служба. Не виждаше нищо освен главата й, освен това гостите зад него вече го побутваха нетърпеливо и нямаше друг изход, освен да продължи. След като поздрави домакинята, мина зад нея и зачака с все по-засилващо се лошо предчувствие. Арабела и Джордж размениха любезности с херцогиня Дорсет и Мередит стигна до последното стъпало.
Арабела изписка задавено, но Джордж стисна ръката й и тя се овладя мигновено. Херцогиня Дорсет забеляза само кимването на лейди Блейк и добродетелната дантела на шията й — за повече нямаше време, защото лорд Ръдърфорд предложи ръката си на дамата, а с другата обгърна талията й с изненадваща интимност. Обясни високо, че лейди Блейк му е обещала първия танц, и я повлече към препълнената бална зала.
Оркестърът свиреше валс и Демиън побърза да се възползва от това благоприятно обстоятелство. Притисна стройната фигура малко по-силно, отколкото позволяваше приличието, но така успяваше да скрие предната й страна от ужасените погледи на гостите. Ръката в сив жакет скриваше колкото се може повече от гърба й, докато я водеше сръчно по танцовата площадка и търсеше най-голямата навалица.
— Роклята ти е малко влажна, скъпа — промърмори загрижено той. — Боя се, че ще си навлечеш някоя настинка, ако продължиш да я носиш.
— Но на мен изобщо не ми е студено — възрази тя, стискайки зъби, за да не разкрие яда си.
— Престани да се цупиш, съкровище — посъветва я нежно той. — Знам, че си искала да привлечеш вниманието на обществото, но аз няма да позволя да се говори, че съм станал причина да преживееш неприятни моменти. За съжаление това е единственото заключение, което мога да си направя от израза на лицето ти.
Двамата се движеха неотстъпно към вратата в другия край на залата. Мередит се стараеше да изглежда напълно безучастна, но й ставаше все по-ясно, че лорд Ръдърфорд току-що бе унищожил в зародиш прекрасния й план и че доброто й име нямаше да пострада ни най-малко. Изписа на лицето си усмивка, но когато вдигна глава към него, във виолетовите очи святкаше заплаха.
— Така не изглеждаш по-добре — изрече замислено той. — Хората ще си помислят, че те боли зъб. Вече съм убеден: дългът ми изисква моментално да те отведа вкъщи.
Най-сетне се озоваха в едно пусто помещение до балната зала. Демиън разхлаби хватката си, хвана я за раменете и направи крачка назад, за да я огледа. Обърна я, за да види как изглеждаше гърбът й.
— Я ми кажи, скъпа, да не би да си замислила тази рокля като… покана? Много се надявам да е така, защото смятам да я приема.
— Както желаеш! — Мери се обърна към него и го погледна изпитателно. Тонът на гласа му изобщо не й харесваше. Макар да беше очаквала, че хората ще бъдат шокирани, погледите му я караха да се чувства нищожна и глупава.
— О, не се преструвай, че не разбираш. — Гласът му беше все така мек. — Не можеш да очакваш, че един нормален мъж ще устои на такава недвусмислена покана. — Ти не си някоя наивна девица, мадам, и тази вечер убедително доказа този факт.
Без да сваля едната си ръка от рамото й, той плъзна другата по шията й и обхвана гърдата й. Мередит изохка и се отдръпна, но не можа да се изтръгне от желязната му хватка. Без да бърза, Демиън продължи изкусителната милувка. За свой ужас Мери усети как връхчетата на гърдите й се издуха и щръкнаха под докосването на пръстите му.