— Той е готов да чака — прекъсна я Демиън. — Предупреждавах те, Мередит — многократно!
— Какво мога да направя, като се е влюбил в мен! — защити се възмутено тя.
— Разбирам го и не мога да му се сърдя — отвърна Демиън и в очите му блесна усмивка. — Но ти не се постара да го държиш на разстояние. Не се изненадвам, че продължава да храни надежди.
— Може би съм направила грешка — призна тя с въздишка. — Но не е нарочно. Всъщност каквото и да ти призная сега, то не променя ситуацията, а и не е най-важното. Ако Деверо се разрови в миналото ми, ще открие истината. Може би ще я запази за себе си, но какво ще правим, ако каже на някого? Майка ти никога няма да ти прости, че си я измамил по този начин. Аз не се срамувам за това, което съм, и много бих искала да застана открито пред нея, но ако тя узнае за измамата ни от друго място, ако трябва да се изправи пред фалшивото съчувствие на обществото, тогава… Не разбираш ли, това ме кара да се чувствам мръсна… и подла!
— Не ставай мелодраматична, любов моя — отбеляза спокойно той. — Но разбирам какво искаш да кажеш. Затова те моля: остави аз да оправя тази работа.
— Нека да се скрия в Хайгейт — помоли отново тя със съзнанието, че за последен път отправяше тази молба.
— Не — отговори решително той. — Ако аз обявя годежа ни, Деверо няма да има повече основания да събира сведения за семейството ти. А ти от своя страна ще представиш пред майка ми истината… е, в леко изчистена форма.
— Не съм толкова безумна да вярвам, че голямата страст може да трае вечно — отговори тъжно Мередит. — А когато чувствата ни охладнеят, между нас ще се отвори пропаст, любов моя. Не искам да изложа на риск щастието ти, разбери!
— Тогава ще го разрушиш — отговори все така спокойно той, когато файтонът спря. — С какво право се наемаш да отговаряш за щастието ми? Аз сам ще си нося последствията.
Лакеят спусна стълбичката, Ръдърфорд слезе и й подаде ръка.
— Смятам да напусна града за няколко дни. Щом се върна, ще говоря с Деверо. Моля те в мое отсъствие да се държиш като истинска дама! Ако смяташ да приложиш още някой подобен номер, Мередит, ще се погрижа да съжаляваш за глупавото си поведение до края на живота си. Ще постъпиш мъдро, ако се вслушаш в думите ми. — Мери почервеня от гняв, но не каза нито дума. От опит знаеше, че когато полковник Ръдърфорд говореше с този началнически тон, нямаше смисъл да му противоречи.
Той я отведе до къщата и обясни на Грантли, че лейди Блейк не се чувства добре. Целуна ръката й и я посъветва да си легне веднага, след което бързо се сбогува.
Мери се прибра в стаята си и с облекчена въздишка свали влажната рокля. Сви я във вързоп и я мушна на дъното на раклата, знаейки, че никога няма да я облече отново. Демиън я бе обвинил, че иска да направлява щастието му — но това важеше и за него! Той бе взел в свои ръце нейното щастие и си въобразяваше, че знае кое е най-доброто за нея. Как можеше да бъде щастлива, след като бракът им щеше да го направи нещастен?
Най-сетне тя заспа, отчаяна от увереността, че и най-умните планове няма да постигнат желаната цел. Значи трябваше да направи това, което беше възнамерявала от самото начало, и да се откаже от глупавите номера, които произтичаха от детинските й представи за живота.
21
През следващите два дни Мередит остана в стаята си, чакайки завръщането на Демиън, за да му съобщи решението си да се върне в Корнуол. Това не беше решение, което той би могъл да оспори, не беше нещо, в която би могъл да й наложи волята си. Докато беше в Лондон, тя бе длъжна да се съгласява с всичко, което той й кажеше, да живее според неговите представи. Досега той се беше възползвал безсрамно от всички тези предимства. Единственият начин да му докаже, че положението е сериозно, беше да си замине. При мисълта за неизбежния сблъсък сърцето й се свиваше от страх — макар че той нямаше никакво право да възразява, а беше длъжен да приеме решението й спокойно, като истински мъж. В действителност обаче тя обмисляше и възможността да си тръгне от Лондон без негово знание.
По време на самоналожената й карантина я посещаваше само Бела, която, макар да изглеждаше мрачна и дори тъжна, не спомена с нито една дума безсрамното й появяване на бала. С позволението на брат си тя беше разкрила пред съпруга си част от истината за Мери, за да обясни поведението й. Той не можеше да проумее, че лейди Блейк не само възразява срещу такъв брилянтен брак, ами и прибягваше до подобни драстични мерки, за да го избегне. Още повече, че, както обясни на жена си, Мередит притежавала изключителен ум. Той изказа мнението си и пред Ръдърфорд и му заяви, че най-доброто било да забрави вдовицата. Бил направил голяма грешка, като я отделил от родната й среда. Атмосферата на Лондон явно й влияела зле, затова щял да постъпи много умно, ако я върне у дома колкото се може по-скоро.