— О, Пейшънс — усмихна се Мередит на домакинята, която бе дошла да се увери, че на гостите й не липсва нищо, — тъкмо уверявахме лорд Ръдърфорд, че сме безкрайно поласкани от забележителното му посещение. — И отново се чу изнервящото й хихикане.
— Да, наистина, скъпа. — Пейшънс се усмихна любезно на Мередит и я потупа по ръката. Лорд Ръдърфорд установи, че всички съседи приемаха глупавото поведение на лейди Блейк като напълно естествено. Защо единствен той беше убеден, че тя им разиграва театър? Та той изобщо не познаваше дамата и не беше в състояние да я прецени вярно, както я преценяваха приятелите й. Хвърли бърз поглед към средата на залата, където двойките вече се нареждаха, и се обърна за съдействие към домакинята:
— Лейди Барат, моля ви да кажете една добра дума за мен! Много искам да започна танците с лейди Блейк, но тя ми заяви, че не танцува. Нямаше да настоявам, ако свиреха валс — но котильонът не е нищо особено, нали, мадам? — Усмивката, с която дари Пейшънс, беше зашеметяваща и иначе строгото й лице се разведри и стана мечтателно.
— Естествено, лорд Ръдърфорд — съгласи се с усмивка тя. — Но лейди Блейк е много сдържана млада дама. Права ли съм, скъпа?
Мередит сведе глава и затрепка с ветрилото си, като промърмори нещо под носа си, за да покаже колко се измъчва.
— Хайде, Мередит — окуражи я засмяно лейди Барат. — Един танц ще ви се отрази добре! Не можете да отблъснете такъв партньор.
— Всички присъстващи дами ще ми завиждат — пошушна едва чуто младата жена.
Лицемерка! — каза си ядно Ръдърфорд и лицето му почервеня. Обикновено хората не си позволяваха да си правят шеги с полковник лорд Ръдърфорд; а тази плаха теменужка си играеше с него като котка с мишка и само той го забелязваше. Той улови решително ръката й и я вдигна от стола. Жестът беше достатъчно дискретен и никой освен Мередит не го забеляза. Тя отвори уста да протестира, но веднага я затвори. Бледите й бузи се оцветиха в лека розовина.
— Да танцуваме — нареди властно той и й предложи ръката си. Мери го последва на танцовата площадка, сякаш той беше кукловодът, а тя марионетка. Усети изненаданите погледи на дамите, когато се присъединиха към другите двойки и се запита как така не й бе хрумнало нищо, за да се изплъзне от този нагъл господин. Пейшънс, разбира се, щеше да потвърди колебанието и нежеланието й. Но защо лорд Ръдърфорд се държеше така? Защо недодяланото й поведение не беше събудило презрението му? Или собствената й инстинктивна враждебност спрямо този мъж, който безсрамно бе нахлул в сплотената им малка общност с лондонската си изисканост, се беше проявило по някакъв начин? В края на вечерята се бе получила размяна на погледи… Не, това беше смешно. Даже да беше забелязал погледа й, лорд Ръдърфорд със сигурност не можеше да си представи, че една сива провинциална мишка, една грозно облечена вдовица може да не го харесва. Ей сега ще го накарам да съжалява за настойчивостта си, каза си гневно Мередит и изпита ликуване.
Дамата му стъпваше леко, установи Демиън, движеше се с гъвкава грация, която дори диплите на роклята й не бяха в състояние да скрият. Тази грация му бе направила впечатление и преди, но очевидно тя изобщо не познаваше стъпките на танца. Никога не беше там, където трябваше да бъде, блъскаше се в него и в съседите си с весело безгрижие, настъпваше го и се извиняваше небрежно, докато накрая той изпита желание да я хване за раменете и да я раздруса здравата. Тя нито веднъж не вдигна поглед от върховете на обувките си, макар че това не беше в състояние да подобри танцуването й, но съвършено извитата й шия му направи силно впечатление. Дълга, грациозна шия, над която тежкият кок кестенява коса блестеше под светлината на свещите.
— Разбирам, че сте била напълно права, като ми заявихте, че не танцувате, мадам — заяви безпощадно той, когато котильонът свърши. — Извинявам се, че ви досадих. Позволете да ви отведа на мястото ви.
— Наистина, лейди Блейк, много се радвам да видя, че отново танцувате след траура си. Ще ми окажете ли честта за следващия танц? — Сър Алджернон застана пред тях и се поклони въодушевено.
Мередит се поклони леко пред лорд Ръдърфорд и сложи ръката си върху сгънатия лакът на сър Алджернон.
Следващият танц беше местен, изпълнен със сложни фигури, които лейди Блейк владееше до съвършенство. Ръдърфорд стоеше до стената, скръстил ръце под гърдите си, и я наблюдаваше смаяно. Тази жена беше прекрасна танцьорка! Смешното представление преди малко беше единствено заради него. Със сигурност зад маската на дамата се криеше много повече, отколкото се виждаше при пръв поглед. Той нямаше да се отнесе към нея с небрежната снизходителност, която тя целеше. Е, каквато и да беше играта й, тя щеше много скоро да разбере, че има насреща си достоен противник.