— Ето го, идва! — съобщи възбуден мъжки глас и Мери се обърна рязко. Френската лодка беше преминала през рифа и се носеше по вълните само с няколко платна.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — обърна се тя бързо към Демиън, — но сега нямам време за теб. Ако искаш да се съюзиш с мен, ще се радвам на партньорството ни.
— Имаш го, сега и завинаги! — Той докосна ръката й, но в следващия момент Мери хукна надолу към брега. Ръдърфорд беше по петите й.
— Велики боже! — Тя спря на брега, обкръжена от контрабандистите, и всички загледаха с ужас втората лодка, която тъкмо беше заобиколила носа. — Бреговата охрана! — Сякаш за да потвърди думите й, изгърмя мускетен изстрел и в нощното небе се издигна огън. Лодката на Жак все още беше далече в открито море и виковете им не можеха да стигнат до нея, за да не влиза в залива. В тесния залив, с прилива и преследвачите в гърба, французите щяха да бъдат пленници като плъхове в горящ хамбар.
— Да изчезваме! — пошепна дрезгаво Люк. — Преди да са слезли на сушата. — Той се обърна към пътеката през скалите, но стройна фигура с нож в ръка му препречи пътя.
— Би трябвало да знаеш, Люк, че никой от нас не бяга — заяви твърдо Мери. — Жак е само на пет минути от брега. Трябва да го дочакаме. Ще използваме пътя между скалите и ще ги отведем в пещерата. — Тя обходи рибарите с решителен поглед, който ги предупреждаваше да не се противопоставят.
Демиън, който вече стискаше сабята си, беше готов да се разсмее: дори в тази кризисна ситуация неговата непоколебима малка авантюристка беше готова да попречи на мъжете да изоставят другарите си в беда.
Смутен от пламтящия женски поглед, Люк сведе глава.
— Пригответе се — нареди кратко Барт. — Ще ги посрещнем. Така ще спечелим няколко минути.
Проехтя още един изстрел, когато Жак насочи лодката си по вятъра и вдигна платната, за да се плъзне по гребена една вълна право към брега.
— Не оставай тук — помоли настойчиво Мери, когато откри застаналия до нея Демиън. — Не сега… когато ни заплашва опасност да бъдем открити.
— Ако всичко тази нощ завърши благополучно, Мери Трелоуни, с най-голяма радост ще се погрижа да забравиш тази забележка — обеща Демиън, стискайки зъби да не й изкрещи. — Как смееш просто да ме отпращаш, след като насилствено задържаш другите по местата им?
— Моля за прошка — прошепна разкаяно тя и му хвърли дяволит поглед, който го стресна и замая едновременно.
Лодката стигна до брега и за миг се възцари хаос, защото французите наскачаха на пясъка с ядни ругатни.
— Остави лодката, Жак! — Гласът на Мери се издигна над шума, когато французинът се опита да изтегли малкия плавателен съд на сушата. — Сега не можем да направим нищо друго, освен да си спасим кожата!
— Искаш да оставя стоката! По дяволите! Ти да не си си загубила ума, Мередит? — Жак отново задърпа въжето. — Знаеш колко е ценен товарът.
— Знам също, че най-високо ценя живота си — отговори гневно тя. — Във всеки случай много повече от брендито и тютюна, мон ами! Освен това стоката ще отклони вниманието на полицаите и ние ще спечелим няколко ценни минути. Напред, Жак!
Французинът изруга вбесено, но се отказа от опитите си да изтегли лодката. С чувството, че е предал на огъня собствената си плът и кръв, той прекоси плитчината и се изкачи на брега, където другите вече бяха на път към скалите.
Щом стигна в подножието на канарата, Мередит хвърли поглед през рамо. Скутерът на бреговата охрана щеше да стигне до брега само след минута. Ала лоцманът му, не толкова опитен колкото Жак, се беше обърнал твърде късно по вятъра и лодката се люлееше силно под напора на насрещното течение. Тя извади пистолета от колана си, прицели се и изпъна ръката си.
— По дяволите, Мередит! — Демиън блъсна ръката й. — Отказвам да се оженя за убийца! Хайде, продължавай нагоре!
— Не съм искала да убия лоцмана. Исках само да затрудня малко слизането им на сушата — възрази тя. Той я хвана за кръста и бутна нагоре. След това приведе в действие собствения си гениален план. Даде изстрел с пистолета си и куршумът вдигна фонтан от пясък. Мъжете в лодката замръзнаха по местата си. Демиън зареди с бързина, овладяна на бойното поле, и даде още няколко изстрела, докато бърз поглед към скалите му показа, че другите бяха стигнали почти до върха. Мередит, която бе спряла на половината път, даде още един изстрел, за да го подкрепи, но някой в скутера се беше окопитил и отговори на стрелбата, докато лодката неспокойно подскачаше по вълните. Мъжете от бреговата охрана се разкъсваха между изкушението да се доберат до контрабандната стока и желанието да преследват контрабандистите. Куршум от мускет изсвистя над главата на Демиън и се удари в камъка само на няколко сантиметра от Мередит.