Когато в края на скалите Мери изведнъж падна на колене, той бе обзет от отчаяние и се опита да я вдигне. Мери не беше в състояние да говори — само леко поклати глава и посочи ръба на скалата.
— Тук? — Ръдърфорд се огледа невярващо. Пред него зееше само черна пропаст.
Мередит кимна.
— Трябва просто да слезем — изпъшка тя. — Върви след мен, точно по същия път.
Тя нямаше сили да говори още, но Демиън разбра, че трябва да се смъкне по скалата, непременно на същото място, където беше Мери. В противен случай щеше да падне в пропастта. В следващия миг тя изчезна, също както някога. Той се приближи предпазливо до ръба, легна по корем и се хлъзна надолу, докато краката му увиснаха във въздуха. С безкрайно облекчение усети как Мери го хвана за ботушите и го поведе.
— Побързай! — долетя отдолу настойчив шепот. — Изправи краката, колкото можеш. — В продължение на един ужасяващо дълъг миг той се озова във въздуха, после краката му стъпиха на земята. — Не отстъпвай назад! — изсъска тя и той се вкопчи отчаяно в скалата.
— Някой от дедите ти сигурно е бил коза — промърмори Демиън. — Партизанската война като необходим елемент от брака е едно, но играта на планински кози е съвсем друго. Не очаквай да я играя пак!
— Няма да очаквам — обеща тържествено Мери и избухна в тих смях. После стисна ръката му, когато над тях се чуха забързани стъпки и гневни гласове.
Както беше предсказала, полицаите от бреговата охрана преминаха покрай тях, без да ги забележат. Когато шумът от преследвачите утихна, тя пошепна на Демиън, че сега ще се прехвърли от другата му страна, за да го изведе по ръба на скалата. След четвърт миля щели да излязат на пътя и така да увеличат значително разстоянието между себе си и преследвачите. Тогава щели да тръгнат напряко през полята, за да стигнат до Пенденис. Преследвачите щели да останат далеч зад тях.
— Бъди внимателна — помоли той и се опита да се притисне още повече до скалата, когато усети ръцете й на кръста и тялото й на гърба си. Тя се прехвърли внимателно от другата му страна и го поведе. Прилепени до скалата, двамата пълзяха по самия ръб на издадената канара, докато тя се разшири и успяха да се прехвърлят на пътя.
— Жалко, че не можем да се върнем на брега, за да спасим част от контрабандната стока — промърмори тъжно Мери.
— За бога, още опасности ли искаш? Никога ли няма да проумееш, че не искам никога повече да излагаш живота си! — Ръдърфорд я сграбчи за рамото и я поведе през нивата. — Нима не си помислила, че са оставили охрана при лодката? Или тази малка подробност не те вълнува?
— Жак сигурно е бесен — предположи тя. — Ще се наложи да си купи нова лодка, защото тази вероятно ще бъде конфискувана. Не само че загуби ценна стока, ами трябва да се прости и със старото си корито. Ще се наложи да си поделим разходите — добави потиснато тя.
— Искам да знаеш, скъпа моя, че не възнамерявам да споделя с теб тези разходи — заяви тържествено Ръдърфорд. — За сделките с французите отговорност носиш единствено ти!
— Дори насън не бих помислила да поискам такова нещо от теб — изфуча възмутено тя и се опита да вдигне глава, за да го изгледа унищожително. — Ти говориш, като че всичко между нас е уредено, сър.
— Точно така, уредено е — отговори със спокойна решителност Демиън. — Имаме да обсъдим още няколко точки и край!
— Повече от няколко точки — изръмжа Мери и се спусна в дълбок ров.
Демиън се ухили. Упорството й вече не го притесняваше. Междувременно бяха стигнали горичката пред господарския дом на Пенденис и Мери се запъти към страничната врата.
— Ще се промъкнем в пещерата отвътре — обясни шепнешком тя и вдигна резето на вратата. Пантите бяха смазани и вратата се отвори съвсем безшумно.
Демиън я последва през заспалата къща до килера, където тя вдигна една плоча от пода и откри тайния тунел към пещерата. В осветената от фенер вътрешна пещера намериха облекчените френски моряци и неутешимия Жак. Барт беше единственият местен между тях. Той обясни на Мередит, че останалите решили да се приберат по къщите си и доколкото знаел, всички били живи и здрави.
— Слава на бога! — въздъхна Мередит. — Измъкнахме се под носа им.
— Радвам се да чуя, че преценяваш ситуацията правилно — отбеляза Ръдърфорд, който се беше разположил на един скален блок и протягаше дългите си крака. — Надявам се за в бъдеще да избягваме подобни рискове.