— Кой е пък този? — попита мрачно Жак, който най-сетне беше забелязал високия, строен англичанин с аристократични черти. Джентълменът очевидно не се притесняваше, че ръцете му са мръсни, а облеклото разкъсано, да не говорим за черните следи по лицето му.
— Лорд Ръдърфорд — представи го с отсъстващ вид Мери. — Май ще се наложи да се омъжа за него. Жак, моля те да пресметнеш точно какво си загубил тази нощ и аз ще ти възстановя половината сума. Така е почтено.
— Ще се омъжиш? — попита с усмивка Жак, очевидно заинтригуван от тази мисъл. — Кога?
— След три седмици — отговори весело Демиън.
— Какво? — изписка Мередит. — Ти да не си полудял?
— Ще се венчеем в църквата „Сейнт Джордж“ на Хановър Скуеър — обясни сериозно Демиън. — Вече втора седмица оповестяват за сватбата ни, а миналата седмица излезе и обявата в „Газет“. Мадам Бернис шие булчинската ти рокля, а Бела организира сватбения прием. Тя направо се е побъркала от радост и би било дяволски неучтиво от твоя страна да не се явиш на собствената си сватба!
— Значи сватбата, на която трябваше непременно да присъстваш… — Мери все още не можеше да повярва в чутото.
— …е моята собствена сватба — потвърди той. — А сега ви моля да ни извините, джентълмени. С Мери имаме да обсъдим някои важни въпроси.
— Ще ви пратя одеяла и вино — обеща Мери, която все още беше като замаяна. — За да се разположите удобно в пещерата и да си починете. Утре ще обсъдим по-нататъшните стъпки.
Жак избухна в сърдечен смях.
— Не вярвах, че някога ще си намериш майстора, мон ами, но ето че точно това стана! Непременно ни донеси вино! Одеялата не са толкова важни. А що се отнася до загубата ми… — той вдигна рамене — … ще си я понеса сам. Това ще бъде сватбеният ми подарък, разбрахме ли се?
Мери се усмихна и го притисна до гърдите си. След това се обърна към Барт.
— Ще се прибереш ли вкъщи, Барт, или ще правиш компания на френските ни приятели?
— Ще остана — отговори рибарят, — защото не ми се иска отново да рискувам кожата си. — Той огледа Ръдърфорд и кимна доволно. — Мисля, че сте подходящ за нея, сър!
Странно, но Демиън остана много зарадван от този комплимент. Правото му да се ожени за Мери беше потвърдено от двама души, които я познаваха по-добре от всички други и можеха да дадат вярна оценка. Все още замаяна, Мери му позволи да я отведе обратно в килера. Тя предаде виното и храната на чакащия Барт, сложи плочата на мястото й и двамата се запътиха на пръсти към спалнята й.
— Велики боже! — Нан, изтръгната от заслужената си почивка, огледа смаяно двойката. — Какви пак си ги свършила, момиче? И вие, милорд? Изглеждате, като че сте подпалили самия ад!
— В известна степен направихме точно това — отговори Мередит. — Ще ни приготвиш ли гореща вода, скъпа Нан?
— Наистина имате нужда. Трябва ви баня, преди да си легнете в чистите чаршафи. — Нан излезе забързано от стаята и Мередит се изкиска безпомощно.
— Според мен ти вече си един от питомците на Нан, сър. Изобщо не се учуди, че те вижда.
Демиън не отговори. Изглеждаше, като че изобщо не я е чул.
— Ако аз изявя съгласието да бъда един от семейство Трелоуни през летните месеци, съгласна ли си от октомври до май да изпълняваш ролята на лейди Ръдърфорд? — попита съвсем сериозно той.
— Това предложение ли е, сър? А аз останах с впечатлението, че никой не ме пита за мнението ми. — Мери се усмихна колебливо.
— Сега не говорим за сватбата — обясни все така сериозно той. — А за начина, по който ще живеем след брака си. Вече си приела факта, че ще се омъжиш за мен, нали?
— Ами… да. — Мередит кимна, лицето й стана сериозно като неговото. — Приемам, защото контрабандист може да се ожени за контрабандистка. Ти рискува живота си и честта на семейството си, за да ми докажеш, че страховете ми са неоснователни. От своя страна аз ще положа всички усилия, за да заема мястото си в твоя свят, както ти го искаш. Единствените все още съществуващи пречки бяха издигнати от самата мен.
— Веднъж ми каза, че бракът ще ми даде възможност да давам — докато за теб ще бъде само възможност да вземаш. Какво ще кажеш сега, Мери Трелоуни?
— Че и аз ще давам, колкото даваш ти. — Тя се усмихна през сълзи. — Научила ли съм си урока, сър?
— Мина доста време, докато го научиш — отговори той. — Но и аз имах нужда от време, докато науча своя. — Той разтвори ръце и Мери се сгуши на гърдите му.
— По-късно ще имате достатъчно време за това — изръмжа Нан, която влезе превита под тежестта на две ведра гореща вода. — Хайде, сваляйте тези мръсни дрипи! Мередит, донеси ваната пред огъня.