— Аз ще свърша тази работа. Къде е ваната? — попита Демиън, чиито рамене се тресяха от смях. Той измъкна от шкафа седящата порцеланова вана и я постави пред камината. Нан изсипа вътре горещата вода и отиде да донесе още.
— Във ваната има място само за един! — Мери направи гримаса. — Нека да се потопя първо аз, защото Нан ще се върне всеки момент. Не че ще се смути, като те види гол във ваната — но може би за теб е неприятно.
— Несъмнено — кимна сериозно той и започна да разкопчава ризата й. — Искам да ти кажа, Мери, че въпреки моята предубеденост ти в момента приличаш на непослушен хлапак.
— А аз ще ти кажа, милорд, че въпреки моята предубеденост ти изглеждаш като бандит и изобщо не приличаш на човек, когото бих желала да срещна в някоя тъмна уличка — отговори дръзко тя, без да сваля поглед от него, докато той я събличаше.
— Значи си подхождаме напълно — установи делово той. — Хайде, сядай във ваната!
Мери го послуша, отпусна се с доволна въздишка в горещата вода и положи глава върху ръба на ваната. Ръдърфорд коленичи до нея и започна да я мие.
— Все още не ми е ясно какво ще правя като херцогиня — промърмори тя и се протегна сладостно.
— Вземи пример от мен — посъветва я Демиън. — Мисля, че тази вечер се справих много добре като контрабандист. — Той помълча малко и добави: — Макар че ще се чувствам много по-спокоен, ако мога да задоволявам жаждата ти за приключения с дейности, които са в рамките на закона.
— Това, ако ми позволите да се намеся, е най-разумното, което съм чувала от много време насам. — Този ясен коментар дойде от Нан, която стоеше на вратата с още две ведра гореща вода. — Вече нямате нужда от мен, както виждам…
— Не, Нан. Благодаря ти. — Мери се опита да изглежда кротка и невинна въпреки интимните движения под водата.
— Лека нощ, Нан — отговори с обич Демиън. — Мисля, че вече можете да оставите нещата в моите ръце.
— Как посмя да кажеш това? — извика развеселено Мери, когато вратата се затвори зад старата й бавачка. После отново стана сериозна, макар че очите й святкаха дяволито. — Дали винаги ще се смеем заедно, любов моя? Това беше част от живота ни досега…
— Винаги — обеща тържествено той и я целуна по върха на носа. — Както винаги ще се обичаме.
— И ще се караме? — Тя го обгърна с мокрите си ръце.
— О, да! — Той се засмя развеселено. — Животът с теб, моя малка авантюристке, няма да бъде постлан с рози.
— Това беше прекалено! — изсъска възмутено Мери, стегна хватката си и Демиън падна върху нея във ваната.
— Ужасно същество! — пошепна той, притиснал устни в ушенцето й. — Ти, любов на живота ми, си най-дразнещата и предизвикателна малка женичка на земята — женичка, която ме довежда до лудост.
— А ти, любов на живота ми, си един самодоволен и коварен тиран — отговори тържествуващо Мери. — Но сега е по-добре да се съблечеш, ако смятаме да продължим тази игра…