За щастие терасата не беше пуста — Мередит установи този факт с облекчение. Ала другите гости бяха млади и весели и бяха дошли тук в опит да се изплъзнат поне за малко от бдителните очи на възрастните дами. В сянката се чуваше тихо кискане, от време на време долитаха думи на половинчат протест. Една благоприлична вдовица няма място тук, каза си сърдито Мери, все едно колко почтена беше разходката им.
— Чувствам се не на мястото си тук — отбеляза смутено придружителят й, когато минаха покрай двама нежно прегърнати млади хора. — Само им развалихме удоволствието. — Мередит, която още се бореше с възмущението си, не можа да потисне тази ядна забележка. Тя се овладя бързо и продължи с извинителен тон: — Вероятно сте малко шокиран от нравите в нашата област, сър, но тези млади хора са израснали заедно и няма да им навреди, ако се порадват един на друг без строгите си компаньонки. Такива случаи не им се удават често.
— Нямам никакво желание да им развалям вечерта. Да идем на моравата. — Още преди Мери да е успяла да възрази, той я хвана за лакътя и я поведе по стълбите към градината, където по дърветата висяха фенери и разпространяваха мека, примамлива светлина.
Младата жена усети прилив на паника. Отдавна не беше попадала в такова романтично обкръжение.
— Моля ви, сър, не тук — пошепна умолително тя и дръпна ръката си.
— О, според мен тук е особено приятно — отговори той, хвана отново ръката й и я поведе по тъмната алея по-далече от къщата. — Нощта е прекрасна. Хайде да побродим в мрака.
— Не! — изплака Мередит и дръпна ръката си. — Това не ми харесва!
— На мен обаче ми е много приятно — отговори съвсем спокойно той. — От какво се плашите, лейди Блейк? Че някой ще си състави погрешно мнение за вас?
Трябва да съм глуха, каза си ядно Мери, за да не чуя саркастичния тон в гласа му. Ако трябваше да прибегне до някакво драматично действие, то беше именно сега. Тя изохка, тялото й се отпусна и се свлече на земята, полите на роклята се надиплиха живописно около припадналата.
Ръдърфорд изруга и се отпусна на колене пред безжизнената фигура. Когато я вдигна на ръце, ресниците й затрепкаха. Тя беше учудващо лека под широките дипли на дрехата си, както установи той въпреки уплахата си от неочаквания обрат.
— Моля за извинение — прошепна задавено тя. — Сигурно изглеждам много глупаво, милорд! Пуснете ме, ако обичате!
— Сигурна ли сте, че можете да се държите на краката си? — попита загрижено той, макар че никак не му се искаше да отнесе припадналата лейди Блейк в къщата. Само като си представи каква бъркотия щеше да предизвика, по гърба му полазиха студени тръпки. Не можеше да се отърве от мисълта, че опитът му да проникне зад безличната фасада на вдовицата беше претърпял жалък провал.
— Сигурна съм. — Гласът й прозвуча твърдо, очите й се отвориха. Перспективата, която толкова го плашеше, явно не бе страшна за нея. — Моля да ме отведете обратно в залата.
Той я пусна на земята.
— Ще ви отведа при лейди Барат. Тя сигурно знае от какво имате нужда.
— Не е необходимо, сър. Често имам такива пристъпи. Скоро ще се възстановя напълно. — Мередит се усмихна на придружителя си, което го накара да се намръщи подозрително.
— Очевидно пристъпите ви идват винаги в подходящия момент, мадам — отбеляза язвително той и внезапната искра в тъмносиния поглед потвърди предположението му. Лейди Блейк току-що бе успяла да се освободи много сръчно от натрапеното й усамотение с него. Не му оставаше нищо друго, освен да предприеме стратегическо отстъпление, преди да планира атака от друга посока. Лорд Ръдърфорд беше твърдо решен да се върне на арената, и то много скоро.
Той я отведе обратно в балната зала и тя побърза да се оттегли в стаята за почивка.
— Ще ни придружите ли в салона за карти, лорд Ръдърфорд? — Сър Алджернон се появи сякаш от нищото. — Имам великолепно бренди, непременно трябва да го опитате. Господата ще се радват.
— С удоволствие — отговори Демиън и си припомни другата причина, поради която трябваше да изтърпи тази ужасна вечер.
Малко информация за контрабандистите щеше да компенсира неуспеха с вдовицата.
— Ако нямате нищо против, ще дойда след няколко минути. Искам малко да проясня главата си в градината.
— Добра идея! — Домакинът приятелски го тупна по рамото. — Тук е прекалено задушно. Твърде много хора за моя вкус.
— Прав сте — кимна лордът. В препълнената зала миришеше непоносимо на пот и парфюм, влажната горещина полепваше по големите, обковани със злато огледала.